- Ще те убия някой ден!
- Но, не днес! - се чу от към гърба на страшилището. Интересното бе, че и двете фрази бяха на чист оркски. Първия с руски, а втория с мордорски акцент.

Галандро, който не беше добре запознат с оркския протокол, преди да се усети, му отговори на развален език:
- Mirdautas vras! Snaga nar baj lufut! Gallandro Shakirrub Lat! Gujahat Lat Gajal!
(Превод: Днес е добър ден за умиране! Робите не могат да воюват! Ще те изкормя! Моли се за живота си!)

От къде ли знаеше оркски? Може би защото беше написал в скоби след ника си "орк-бард"? Ако знаеше, щеше да напише "ужасен огнен дракон, който лети по-бързо от светлината и огъня му може да разтапя всевластни пръстени" и войната, да е свършила още първия ден. За съжаление, вече бе късно за това.
В този момент се усети, че репликите на двамата пътници от другата страна на дуимерлайка, всъщност бяха стандартен поздрав... Отново стисна зъби. Май не го бяха чули, тъй като вятъра бе отнесъл думите му. Привърза се удобно към сбурията и започна, да се наслаждава на гледката долу, опитвайки се да съчини първата си песен на оркски.

Kandogat Kandog
Ripat Shapithai
Vadokuurz Kallog
Marr Poshathai

(Превод:
Пея си песен
Летя много бързо
Смъртоносен изстрел
изпрати ме съвсем долу)


Не беше много смислено, но поне имаше рима. При обстоятелствата, в които се намираш, друго не му дойде на ум. Реши, че това е достатъчно. Оркския не беше поетичен език, той го говореше трудно, а и едва ли някой щеше да оцени усилята му. Освен това беше гладен. Замисли се, дали не може, да си отреже една пържола от бутчето на дуимерлайка, но нещо му подсказваше, че няма да е вкусна.

Редактирано от Gil-Gallandro на 02.12.03 18:19.