това сега са си простотиика, но са НУЖНИ простотиика за да премина до Part 2 на Задругата: Презареждане, която ще е готова тамън до час и половина. Тъй че ще ви замоля да не се бъркате преждевременно в сюжетната нишка, т.е. да не ни местите оттам, където се намираме в момента, щото Бел пое инициативата за хода на събитията в свои ръце!

==========================
Задругата: Презареждане (Part 1)

Бел беше действително объркан. Нямаше представа колко време е изминало. (За колко ли дни стигат 5 кила трева?) Никой нямаше представа къде се намират. Т.е., те всички ИМАХА ПРЕДСТАВА къде точно се намират. Разбира се, че имаха. Оставаше просто да си я спомнят. Но пък и забравена, въпросната информация (разбирай липсата на такава) беше чудесна отправна точка да се върви нанякъде. Това някъде също не беше дефинирано със сигурност, но случващото се все пак си беше приключение. А един куест предполага елемент на изненада, както и неспирно безпокойство.
Безпокойството на Полуелфът беше породено от рискът да си отреже някоя ръка. Тази възможност нарастваше главоломно със всяка следваща връхлетяла ги опасност. Със самочувствието идват и бедите. А без тъй ценен крайник нямаше да е никак хубаво. Въпреки някои очевидни съвпадения той знаеше, че това не е филмът, в който ще му направят нова ръка.

Адски го дразнеше и още нещо. Изключително старателно си миеше краката във всяко поточе, което се изпречваше на пътя им (като същевременно дори внимаваше някой да не пие малко по-надолу), но проблемът не просто оставаше, а дори нарастваше – едно смътно сияние непрекъснато се виеше около стъпките му. Поне порасналите уши не бяха болка за умиране (имаше предостатъчно други такива) – не си беше взел гребен, тъй че нямаше с какво да ги закача.

Същински болки за умиране: Беше гладен. (Чудеше се дали съдържанието на Кралския корем продължава да се бунтува. Дали изобщо още имаше кой да се бунтува там?) Мечтаеше си за една съвсем обикновена хобитска трапеза. Която, по възможност, да продължи 3 дни.

Конете дундуркаха. Това явно се отразяваше положително на всеобщата мисловна дейност. Предишния ден клубарите отделиха цял следобед за дискусия пред злобна тълпа орки, относно произхода на последните. До съгласие така и не се достигна, но горките твари останаха с впечатлението, че видът им се корени в първите сред Първородните. В крайна сметка побягнаха панически с явната амбиция да учат песнопения и евентуално да направят някой и друг Силмарил. Всъщност “побягнаха” не е точната дума. Съвсем случайно между обясненията за какви трябва да са традиционните оркси оръжия (срам! как можеха те да ходят с тези смешни, видимо безполезни, двуостри едноръчни мечове?!) се вмъкна и тезата, че щом са слуги на Черния Властелин, то те трябва да се движат на ята. В последствие играта “Прескочи кобила” еволюира до неузнаваеми стойности, а и първото налично достатъчно високо възвишение щеше да се използва по предназначение за начално ускорение. Грах настояваше да ги проследи и да чака отдолу с отворена уста. Аластис й намекна, че дори да си стои горе, едва ли ще има съществена промяна в надморската й височина. Грах не схвана. Полетялата към новопосветения джедай тъпа част на джуджешката брадва беше чисто съвпадение. Почти сигурно. Грах се подхлъзна на една теменужка, изпусна брадвата и тя го удари абсолютно случайно. Съвсем сигурно. И така 12 пъти. ОЧЕВИДНА случайност.

Сега Аластис твърди, че просто е наложително да използва Силата с единствената цел поне да се движи. Глупави извинения. На някои все лошият късмет им е виновен.

Един легитимен Балрог угасна заедно с последната си цигара. Сега се превърна в съвсем обикновен Скиталец – не се бръсне, не се оплаква, не се забелязва, когато е в храстите. Последното може би отговаря на някои изначални екзистенциални въпроси, като например онзи за най-доброто приложение на Кралския лист. Но това пък няма от кого да се обсъжда. А и Скиталецът, естествено, още не е Крал, защото пък Кралят не е себе си, откакто Кралският кон не е Рохерин, а пък Рохерин от своя страна изобщо не знае дали е кон. Накратко – всичко от гореспоменатото подлежи на обжалване, а авторът не носи отговорност.
___________________
Copy Rights – Който Ги Иска 2003-12-02


I wish I was a writer who sees what's yet unseen