Утрото ги свари насред полетата на Западен Емнет. Според плана на Талиесин трябваше да стигнат до Ентоброд, да прекосят там Ентомил и да продължат в най-лошия случай към Перуниковите поля, където се надяваше да намери брод през Андуин - а по възможност и преди това. Крайният вариант - при Равноскал - си беше убийствена заобикалка и нито един от двамата не щеше и да си го помисля дори.
С глада се бяха справили доста по-лесно от очакването. На няколко километра от Едорас се бяха натъкнали на изоставена ферма с пълни зимници, които Талиесин безсъвестно облекчи откъм съдържание. Поточетата се срещаха начесто, така че пътуването им се беше превърнало в приятна разходка. Дали?
- Спи ми се - внезапно се обади Меандор.
- Крайно време беше - въздъхна другият.
- Моля?
- От 2 часа се чудя как да повдигна въпроса. Спи ми се та две не виждам. Един дявол знае откога не съм си доспивал...
- Ама и наглец! И аз от поне два часа се чудя...
- Значи решено! Ей онова дърво там как ти звучи?
- Ти спал ли си някога на дърво?
- Не съм и не смятам. Става дума за ПОД дървото.
- И как ще се завреш под корените му? - Меандор явно бе решил, че има да си връща за нещо.
- Млък да не те почна с лъка!
Меандор се разхили и последва Талиесин към дървото.

Беше някъде около пладне, когато Талиесин се стресна от нещо и се събуди. Имаше лек сън... понякога. Стана, огледа се и изруга. Взря се още веднъж и пак изруга.
- Кво пак са ти избили чивиите? - сопна се разбуденият Меандор.
- Втасахме я. Орки!
- Къде?!
- Идат от изток и са много гадините!
- Лоша работа... а може би не съвсем.
- А?
- Я виж какво идва от запад.
Талиесин се обърна натам - и се ухили.
- Еха! Енти. Ама трябваше да се сетя, че имаше нещо подобно...
- Тоест?
- Бой между енти и орки насред Емнет. А ние сме изкярили места в ложите :-)
Така си беше. Ентите налетяха върху изненаданите орки и ги помляха за около четвърт час. Съжалението на Талиесин, че няма бира почна да отшумява... и се изпари в мига в който един глас зад тях каза:
- Хуум! Хом! Я да видим какво имаме тук...
И две клонести ръце ги обгърнаха така, че те не можеха дори да помръднат.
- Хуум! Интересно! Все по-странни твари наизскачаха тъдява... Дори и сред слугите на Врага, каквито вие двамата несъмнено сте!
- Аммм ... ти си Дървобрад, нали? - осмели се да попита Талиесин.
- Хуууууууууууммммм!!! Откъде знаеш името ми??? - ентът впи разгневените си очи в Талиесин, който с мъка отговори:
- Таковата... от книгата... "Властелинът на пръстените"... не знам дали си я чувал...
- Ама вие двамата да не сте от Земята? - сепна се ентът.
- Да, да естествено - закимаха в хор двамата пленници.
- С това трябваше да почнете, хууууууууум. Гандалф ме предупреди да очаквам подобна неразбория. Този трижди проклет Моргот всичко обърка! - хватката около Талиесин и Меандор изчезна и двамата шумно си поеха дъх с облекчение.
- Какво точно е станало? - полюбопитства Меандор. - Гандалф не беше в настроение за обяснения...
- Щом той не ви е казал, и аз нямам право. Стига ви да знаете само, че Моргот успя да се промъкне през Вратите на Нощта и да премине в бъдещето. Или в друга реалност... или в двете едновременно. И вие трябва да се погрижите да го спрете. Толкоз. Накъде сте се запътили?
- Мислехме да се присъединим или към силите на Лотлориен, или към тези на Трандуил. Нали и те са във война...
- Да, във война са, но прсто не виждам как ще стигнете до тях. Орките държат целия брягна Липосвет. Няма как да преминете. По-добре тръгнете на юг... ама вие май оттам идвате като ви гледам оръжията...
- Това е дълга история - уклончиво се усмихна Талиесин. - Бих ти я разправил, но ти сигурно имаш спешна работа в Исенгард, нали?
- Май си доста запознат какво става по тия земи, а? - изръмжа Дървобрад. - Тогава значи си наясно, че всеки меч е безценен при Мундбург? И бих ви препоръчал да поемате натам, а не да си играете на шикалки, хуууууууммм.
И с тези думи Дървобрад и ентите се обърнаха и поеха към Исенгард. Меандор ги съзерцаваше докато изчезнаха зад хоризонта и после се обърна към Талиесин:
- А сега какво правим?
- А? - Талиесин още не беше откъснал взор от отдалечаващите се енти.
- Питах, какво правим?
- Доспиваме си - отвърна Талиесин и се пльосна обратно. - Ще му мисля утре на бистра глава - и с тези думи се обърна на другата си страна. Меандор постоя две-три минути в недоумение, след това и неговото съзнание се пренесе в царството на Морфей.

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

Редактирано от Peдpиk Шyxapт на 01.12.03 15:36.