Re: още :-) / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Талиесин беше забъркал голяма каша в Едорас. Що ли му трябваше да краде арсенала? По тая причина едвам успелите да отърват роханските копия клубари се спасяваха в посоката, в която Аданедел твърдеше, че е Черноден.
Повя остър ветрец и разчисти небето от бухлатите сиви облаци. Пълната луна освети пътя на безмълвната вече групичка. Вървяха от доста време. Крал започна все по-недоволно да гледа към Аданедел. По едно време не издържа:
-Стойте! Тука има нещо гнило. Тая луна, дето не е, където трябва да е... , не изгря откъдето трябва, не залязва в нужната посока...
Страйдър изгледа свирепо объркания Шеф. Той, от своя страна, побърза да си умие ръцете:
-Вие сте скиталците, оправяйте се.
А-ха, да добави още нещо, и от храстите се дочу шумолене. Тези, които бяха най-близо до тях, си поеха шумно дъх и стиснаха наличните оръжия.
От тъмнината изплува фигурата на Мрак. Нещо непознато и опасно се излъчваше от нея. Нещо, което караше косата по врата да настръхне. Отвесна черта прорязваше свъсените му вежди; ръждивочервена кърпа прикриваше долната половина на лицето му. Носеше меч катана, който май познаваха отнякъде...
Блясъкът в очите му накара клубарите да отстъпят крачка назад. Той се приближи до парализираното от ужас и възторг Безценно, потупа го приятелски по рамото и каза простичко:
-С вас съм.

Зората разпука небето на изток. В сивкавата дрезгавина се появи планински силует, който с развиделяването започна да придобива материално измерение.
Носителите на древнодунедански черти обявиха военен съвет. Крайно време беше да се внесе яснота в ситуацията и да се начертаят някакви, макар и мъгляви, планове за действие.

Денят напредна, и въпреки че бяха изяснили мястото (Рохан) и времето (преди битката на Пеленорските поля), не успяха да постигнат съгласие за бъдещите си действия. Сигурното беше, че ще се наложи да се действа.
Решиха все пак да се доберат до Черноден, където да оставят явно нежелаещите или явно неумеещите да се бият. След което, както каза Бел, да внимават да не прецакат това, което трябваше да се случи.

От близката до “военния съвет” падина се разнесе конско цвилене. Обявилият се за доброволец Мрак се сниши и запълзя в тревата. Конете бяха сами.
В няколко глави просветна конструктивната идея да не ходят пеш. Само Галандро беше силно против да се крадат конете.
-Ако можехме да си ги купим, нямаше да ги крадем. Всъщност, само ги взимаме назаем. Така де, ако собствениците им знаеха каква услуга ще ни направят, сигурно нямаше да имат нищо против. Надявам се, разбра какво имам предвид. Наистина, нищо лично – опитваше се да го навива Мая.
Фея шепнеше в ухото на видимо разстроената Рох:
-Не бой се, слънце, ако тръгнат да ни гонят, ще се съпротивлявам. И такава защитна реч на хората ще им дръпна, че няма да им се ще да са те гонили.
Докато траеха пререканията за моралните ценности изобщо и за кражбата в частност, откъм конете се дочу ръмжене.
-Виждали ли сте кон да ръмжи? – обърна се към двамата скиталци все по-притеснената Рох. Колкото и да вярваше, че в присъствието на Страйдър и Крал нещата се оправят почти от самосебе си, ръмженето я притесняваше.
След броени минути загадката беше разрешена от Мрак, повел към клубарите навързаните за юздите коне. Не можеше да се отрече полезността на новото му върколашко амплоа, но да не беше поне тоя, жълтозеления блясък в очите му...

Грах подскочи и почти направи салто от кеф:
-Знаех си, умни ли... ние сме ГЕ-НИ-АЛ-НИ... абсолютно неповторими, единствени по расата си, преизпълнени с балрожка мъдрост. Браво, Мрачни, твойта алчна баба!
-Не мога да яздя – изведнъж сервира Крал. – Прилошава ми от миризмата на кон.
-Считай го за уредено – Галандро измъкна отнякъде шишенце афтършейв и поръси главата на коня. – АХЕ-ефект!
Конят хвърли къч и се озъби. Фея едвам удържаше Рох и Мая, които скочиха в защита на нещастното животно. Крал се държеше за кръста:
-Още не мога да яздя...
-Сега пък какво? – погледна я накриво Страйдър.
-Дископатията...
-Бе я не ми се жалвай! Аз съм скиталец, а не ш**** невропатолог. Ще яздиш! – на Страйдър взе да й писва от глезотии и пое нещата в свои ръце:
-По машините! М**** **! Исках да кажа – по конете!!! И за да свиквате с мисълта отсега: от Черноден тръгваме по Пътя на мъртвите! Крал, като парче пещерняк, ще ни води.

"H to He, who am the only one"