На другия ден привечр групичката клубари достигна портите на Едорас. Тъкмо навреме, защото повече от половината се оплкваха от пристъргващи стомаси, а и пуканките бяха свършили. От север се зададе колона ездачи.
- Ха! Сивият отряд! И чудеса ставали! - възкликна Бел.
- Тъкмо навреме сме! Надявах се да минем по пътя на мъртвите - възторжено отбеляза Крал.
- Ама ти сериозно ли... - недовърши Икел и замислено се врътна.
Само че на Сивият Отряд въобще не му се занимаваше с пришълците и ги подмина, без дори да им обърне внимание.
- След тях - изкомандва Аданедел и всички хукнаха през портите - охраната се беше запиляла нанякъде. Всъщност, почти всички хукнаха.
- Продължаваме по плана, нали? - изсъска Талиесин. - Да повторим за последно.
- Значи, целта ни е арсенала в Едорас - започна Меандор, - стига действително да знаеш къде е...
- Знам, естествено! Оня атлас в нас съм го изгризал с кориците!
- Хубаво. Значи намираме арсенала, проникваме вътре...
- Гледаме да останем незабелязани...
- Гледаме да останем незабелязани, прибираме си каквото ни трябва и си обираме крушите. Ами другите?
- Да се оправят. Така и така ще досаждат горе в двореца, може и да ги огрее.
Двамата продължиха без да бързат по централната улица на Едорас. Останалите вече бяха изчезнали по завоите. След известно време Талиесин спря за момент и заяви:
- Оттук. - и кривна в една странична уличка вляво. След няма десет минути се озоваха пред здрава двуетажна постройка с формата на квадрат и... отключена врата.
- Това е. Да влизаме - и след като се огледа за последно, Талиесин нахълта през отворената врата.
- Мдааа - промърмори след малко. Арсеналът далеч не беше толкова богат, колкото очакваше. После се сети, че повечето оръжия са в Конниците, но от това не му стана никак по-добре.
- Да почваме, че не ща да ме хващат - Меандор вече оглеждаше мечовете. Изборът му се спря върху дълъг меч за ръка и половина, който беше невероятно лек за размерите си. Добави и кинжал.
- Стига си се мотал, нямаме време - изсъска по адрес на Талиесин. Онзи не му обърна никакво внимание, защото таман си беше намерил това, което търсеше - дълъг итилиенски лък и пълен колчан стрели. Нарами доволно придобивките си обърна се и... се сблъска със слизащия от втория етаж оръжейник. За щастие онзи беше натоварен с доспехи до ушите - по-късно Талиесин дълго се чудеше какво прави самурайска броня в Рохан, но беше готов да се обзалож, че е предназначена за Мрачния - които се сринаха върху него и го затрупаха.
- На помощ, крадци! - закрещя оръжейникът, но Талиесин и Меандор вече бяха изфирясали навън.
- А сега какъде? - попита трескаво Меандор.
- Натам - и Талиесин хукна на запад покрай двореца. След малко достигнаха външната стена и се покатериха върху нея. Зад тях глъчката се усилваше.
- А сега?
- Напред... ахъм, надолу - и Талиесин скочи от външната страна на стената. След секунда отдолу се чуха последователно "туп" и ругатня, която би засрамила и стачкуващ хамалин-пияница. Последва още едно "туп" и Меандор направи ругаещия хор двугласен.
- Това влизаше ли ти в плановете? - попита той пет минути по-късно, когато горите по ниските склонове на Белите планини вече ги бяха обгърнали.
- Не.
- Радвам се. Съвестно ми е да крада от добрите, да знаеш.
- И на мен. Но не ми стига нахалство за да си изпрося. Пък и си тръпка!
- Да бе! И какво следва оттукнататък?
- Логично би било да издебнем останалите по пътя за Черноден. Само че на мен хич не ми се минава по Пътя на Мъртвите, а и не сме сигурни, че ги е огряло да се присъединят. Тъй че - пас по този вариант.
- А друг имаш ли?
- Нещо против една екскурзия до Дол Гулдур? Винаги ми е било любопитно как изглежда. После ще се джойнем или към Лориенския фронт, или към Мраколеския.
- На чия страна?
- На добрите естествено! Колкото по-скоро свърши всичко, толкова по-бързо ще си организирам една екскурзия с гид из Средната земя...
- С гид ли? Тва пък що?
- А кой ще ми плаща сметките и пиенето според тебе?
И Талиесин и Меандор оправиха новопридобитите си оръжия и бавно поеха на север и изток от Едорас...

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.