айде нещо и от мноооооу благодарния Грах, засега толкова, че някой трябва и да работи, нали
***************************************

Първото нещо, което Грах забеляза, бе че е загубила поне десет сантима от дължината на краката си. Беше малко печално, но от друга страна, усещаше нараснала стабилност и отлично сцепление с пътната настилка.

Измърмори нещо под носа си и погледна завистливо Бел, който циркулираше жужейки наоколо с голямата си продълговата светеща пръчка. “Тва ми е познато от някъде – помисли си тя – май същия звук изкарах като пъхнах пръстите на Принца който беше л**о в контакта”. И погледна Бел още по-завистливо.

Завъртя се още веднъж и още по-отчаяно забеляза, че високият мъж който й бяха дали бе станал още по-висок. Или тя по-ниска. Напуши я смях, защото се сети как ще трябва да се качва на столче за да си взема бира от бара. А... следващата мисъл прекъсна смеха и – ами брада? Не, не... тази придобивка я подарява на високия мъж – на него и без тва повече му трябва.

Тръгна да търси Рох ориентирайки се по миризмата на прясно окосената люцерна. Страйдър и Крал се циркулираха наоколо й и на Грахче й се зави свят от толкова величия на едно место. Поседна за да не падне, но щом се отпусна чу един сериозен квик и нещо здравата я перна по каската.

Отзад седеше Фейри и чипото и носле ясно като ветропоказател указваше на посоката на вятъра – северен и буреносен. Грахче свали каската и решително заяви, че никакви намерения да използва феи за мебели не е имал, но накрая се разбра, че престъплението е от различен характер – точно под тежките ботушки жално гинеха десет размазани теменужки.

Тук оправданията бяха безполезни, Грах сбра теменужките, пъхна си ги в пазвата за да ги стопли и хукна за се спасява, преди да и направят каската на канче. Мерна Шефа, или поне й се стори защото в тълпата от дълбокомислени елфи той бе трудно различим. Това я амбицира, извади от джоба снимка на Келеборн и смело я развя.

Трикът подейства, брадичката на Шефа видимо се изостри а очичките светнаха с многозначителен блясък. Грах реши, че достатъчно се е постарала на това място и отиде да дразни елфите другаде..

Несъмнено Грах и добре да си живее налита на Аластис. Още щом го видя, хвана добре брадвата нададе мощен боен вик “Барбаластиииис” и се хвърли напред. Направи две салта и три пируета, и точно когато се канеше да се стовари отгоре му, нещо голямо препречи устремения й полет.
Мама му – каза си Грах поглеждайки Талеесин - човек да не ги поиска високи мъже!
И се зае да разтърква излизащата на челото цицина. Почувства се прецакана и пренебрегната и тръгна да търси Крал за да се оплаква.

Крал междувременно разглеждаше някаква карта, в която нямаше картинки и това много силно разочарова Грахче. Само стрелки. Крал от време на време дигаше глава и произнасяше дълбокомислено – “Чушките”, “Кисели краставици”, “Риба тон”...

Грах изслуша менюто и почувства колко е гладна. Хм, но не виждаше къде има нещо за ядене. Или поне част от него. И тогава мерна Икел, някакви мили спомени за елфи и яденета нахлуха в главата й. Ммм... Икел – пресничък елф, едва на хиляда и седемстотин години. Кво му плащаш?

Засили се натам и явно гладът бе замъглил малкото й разсъдък, когато усети се буксува на място. Обърна се , погледна нагоре и видя нечии зорък поглед, остър нос и зъби /брр/, и една мрачна ръка която здраво я държеше да яката.
- Къде бе Грах.
Грахът вече не помнеше и го изгледа тъпо.
- Гладна съм – скромно си призна тя.
- Имам малко оркско с праз. Съвсем пресно одрани!
Грахът доволно се облиза.
- А бира.
- Няма заслуги, няма бира – сряза я високият старец с дълга бяла брада, после се усмихна благо – хайде да свършим малко работа и после ще има бира, охохо колко бира ... /и смигна лукаво с двете очи последователно/

криминалец