В подземието от ден втори - Първа кръв / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Вървяха през някаква пещера. Всъщност поне Галандро си мислеше, че е пещера. Грах и Мая, като едни истински джуджета, му бяха обяснили, че това всъщност е стара мина. Той не им вярваше. Беше гледал десетки пъти "Индиана Джоунс и храма на обречените" и отлично знаеше, че в мините, трябва да има дълги стръмни линии, по които да се гониш с колички, както и храмове на Кали. Е, трябваше да признае и, че не е виждал идеално квадратна пещера с гладък под, но това бяха подробности. Брадвата му убиваше на рамото. Тъпо. Другите поне имаха кании за мечовете или друг начин, да закрепят оръжията по себе си.
След няколко часа се озоваха в огромна зала, която на пук на всички очаквания, не беше пълна с гигантски колони. От нея тръгваха пет-шест разклонения. През тях, пък, нахлуваха урук-хайи.
Групата се пръсна по двама-трима, за да блокира тунелите. Аластис вдигна ръка и гадините почнаха да падат, една по една, борейки се за глътка въздух. Това, естествено, не му пречеше, да се кефи и светещия си меч. Бел поне използваше оръжието си по предназначение, а не само за фенерче. Противниците падаха под смъртоностните му удари. Вярно че двет трети от пируетите бяха излишни, но от друга страна спомагаха за самодоволната му усмивка. Талиесин се оказа, че не може да си служи с арбалет, но пък арбалета беше бронебоен, а враговете на два метра, така че пак се оправяше добре. Всички стрели от лъка на Мая се забиваха в процепите за очи на вражеските шлемове. Всички, като един, погледнаха подозрително първо колчана със стрели, а после и Гандалф. Той нямаше време за това, защото бе надминал себе си, като кастваше едновременно файруол и чейнлайтинг. Всъщност, все пак, намери време, да се провикне към Икел и Галадро:
- Вие двамата, разчистете онзи тунел! Пътят ни минава от там!
- Как разбра? Накъде води? - попита Галандро.
- Ми незнам, обаче, само от там не усещам, да идват балрози. - отвърна вълшебника.
За Икел и Галандро, това бе достатъчно добро основание, така че се запътиха към него. Пред тях се изправи огромен орк. Икел вдигна рамене. Нямаше подходящо оръжие. Галандро погледна страшилището. Хвърли един поглед на брадвата си. После още един на страховитата броня на противника си. Помисли си, че е трябвало, да вземе бойна кирка, но после се сети, че така или иначе не знае как се ползват и двете оръжия. Огледа по-внимателно брадвата си, търсейки някакви гравирани инструкции за употреба. Не намери такива и я захвъри, усмийхвайки се невинно към урук-хайя. Той пък на свой ред се засмя и вдигна огромната си сабя. След това се строполи по гръб. Галандро прибра двата си димящи бластера и се огледа крадешком, с надеждата никой да не го е видял. Икел го гледаше с недоумение, вече взел сабята на орка.
- Ама, това е кажгоде... анахронизъм! - простена той.
- Не, не е. Аластис и Бел си имат светлинни мечове, а дори никовете им не са от СТАР УЪРС! Пък и нали уж сме в бъдещето. - отвърна Галландро.
- Ама, техните все пак са мечове! А пък това е... ъъъъ...
- Приеми ги за нещо, като арбалет. ОК?
- Ма, не може така...
- Уф! Я по-добре погледни брадвата.
Икел взе оръжието и го огледа с окото на познавач. Бързо откри надписа "Произведено в Китай", точно под гръмкото "Ikem & Misl inc". И то написано с кофти почерк.
- Менте! МЕНТЕЕЕЕЕЕЕЕ! Как смеят! - гръмките му викове накараха, дори настъпващите през съседните тунели балрози, да отстъпят.
- Аз, всъщност, не я хвърлих точно за това. - уточни Галандро.
- !? - каза Икел.
- Няма спусък.
- Ама, брадвите нямат спусък?!
- Знаех си! Значи са сечива, а не оръжия! - ухили се Галандро.
Очите на Икел изкочиха от орбитите. Той бе ядосан. Наистина ядосан. Урук-хайите и троловете избраха наистина много неподходящ момент, да излязат от тунела. Така и не разбраха, какво ги разполови. От галерията (Вече бе ясно, че това е мина. По пода имаше коловози от колички, наистина не бяха релси, но все пак беше нещо.) идваха само крясъците на Икел, дрънченето на оръжията и стенанията на умиращите противници. Галандро вдигна рамене и спокойно се запъти след него. Ефекта от небрежната му походка, бе леко помрачен от купчините трупове, които му се налагаше, да прескача.
Грахчето вдигна захвърлената брадва и се запъти след тях. Твърдо бе убедена, че брадва-менте е по-добре от никаква брадва, а и вече имаше подозрения от къде са се взели металните стружки по дамската й пила, която Галандро бе взел на заем сутринта. Той, пък, не изпитваше сериозни угризения. Все пак, щом една брадва може да се гравира с дамска пила, то това не е добра брадва. Нали? Освен това, много добре знаеше, че пълнителите за бластерите са скъпи, а един берсекер, пуснат напред, върши почти същата работа...