- Ама че ентусиаст - измърмори Мелкор. - И дискриминатор на всичкото отгоре! Въоръжи половината, а другите на самотек, а?
- На ти един китайски лък - Талиесин му връчи оръжието по начин, недвусмислено показващ желанието му най-скоро да се отърве от въпросното нещо.
- Тва пък що? - шашна се Мелкор.
- Ще си търся нормален. Планирам да си свия един като минем през Хенет Анун...
- Е как реши, че ще минаваме оттам? - на Аданедел лошото настроение определено удряше в земята това на Талиесин.
- Ми много просто. Щом ще низвергваме Саурон, значи трябва да вървим към Мордор. Логично.
- Да, ама не. Първо, откъде точно си сигурен, че сме във втората или третата епоха? Нали Гандалф говореше нещо за бъдещето?
- Да де, но какво пречи да хвърлим едно око на Мордор? Може и да е там, аз за други вулкани не се сещам...
- Дотук. Нямаш право на глас до второ нареждане. Я си представи, че ни очаква и в Мордор са ни приготвили засада?
- Да, ама...
- Казах, млък! - Шефът беше решил да раздава правосъдие. Мелкор тикна обратно лъка в ръцете на Талиесин.
- Дръж си го. Аз съм по хладните оръжия, а мачетето ми е в мешката.
- Тогава що мърмори одеве?
- Бях забравил. За разлика от тебе другите не парадираме с перфектна памет.
- Подранил коледен подарък! Нали и ти си падаше по лъковете... - Талиесин връчи лъка на Умай Мая и без да дочака отговор, се отдалечи, мърморейки под сурдинка нещо не особено толерантно.
- Ама Коледа мина! - подвикна след него Мая, но отговор не последва.
- Което не отменя въпроса на къде сме? - подхвана Аластис.
- На разузнаване, естествено! - отсече Страйдър.
- Тоест, право на север - обяви Аданедел.
- Моля? - учуди се Тинувиел. - Защо на север?
- Защото, в най- лошия случай ще стигнем до Шлемово Усое - рече Грах. - Там не може да не знаят нещо по въпроса. Пък и братовчеда Гимли може да се навърта из околностите все още...
- Дадено! - в един глас изрекоха Рох и Фея. Към типичното им единомислие се присъединиха и почти всички останали.
- Пък и там със сигурност има богат арсенал - замечтано приказваше Мелкор. - Ех, само да докопам някой от ония мечове...
- ... и е се осакатиш скоропостижно - довърши вместо него Меандор. - Имам опит с подобни оръжия, не е толкова лесно, колкото ти се струва.
- Безполезни дрънкулки! - разгневи се Арк, докато ровеше из купчината с оръжие. - На кого са му потрябвали алебарди? Или арбалети? Че кой може да си служи с тях????
- Арбалети ли? Я дай един!
- Не знаех, че можеш да стреляш с арбалет - каза Мордред и изгледа изненадано обадилия се Аластис.
- Не мога. Но ще го връча на Талиесин, като спре да се прави на интересен. Веднъж плямпаше нещо за арбалети...
- Впрочем, Арк засегна един доста сериозен проблем - отбеляза Бел. - Болшинството от нас не могат да си служат с подобни сечива...
- Ще се оправим някак - смиган му Аданедел. - А сега - на север.
И групичката се отправи в указаната посока, а след нея дълго отекваха гласовете им (- Менъуор се изчерпаха! Последният им албум е пълна боза! - Много ти разбира човката на тебе! Изчерпали се били... - Това е абсолютно грешно! На Куеня звучи по съвсем друг начин... - Не бе, няма да те гоним тебе. Адаша ти търсим...). Постепенно се възцари тишина, а сред храстите за миг просветнаха чифт червени очи. После храстите прошумоляха, а сянката на дотогавашния им обитател се изгуби в спускащата се нощ...

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.