.......Тъгъдък, тък, тък, тък... Сливащият се с цвета на нощните сенки кон спря пред скупчените същества и пристъпи два – три пъти на място. Седящото отгоре му старче, обгърнало пред себе си обемист тъмен вързоп, от който се носеше неясно похъркване, проломоти нещо.
Глът. Амм, хъмм. Аданедел прочисти гърлото си и отвърна. Старчето мина на български:
-Моргот е виновен за това, неговата... – последва дълга редица словосъчетания с такава биологична сложност, че малцина вникнаха докрай в заплетената мисъл на Гандалф. – Избягал е, гадината, в бъдещето, и оттам ни причинява всякакви мизерии – втора поредица от думи постави под съмнение истиността на Дарвиновата теория.
Изведнъж всички заговориха едновременно. Гандалф запуши ушите си с ръце, при което обемистият вързоп пред него се килна застрашително:
-У дома ли? Та бъдещето е неясно! Ще се върнете, ако низвергнем Саурон. Тогава Моргот няма да може да се меси. Аз поне не знам друг начин.
-Да низвергнем Саурон? Ние? Не сме подготвени, бре, Гандалф!
Вълшебникът изгледа непреклонно Грах:
-Ти какво оръжие ще искаш?
-Брадва! – отговори вместо нея Галандро. Имаше да й връща.
-У, бре! Заблямодевшаяпиздапрохуина... –занарежда тя .- Голям, добре въоръжен и мноу силен мъж, дето да ме пази! И, за всеки случай, шлем.
Беше си спомнила главоболието, което металните предмети причиняват.
-Дръж! – вълшебникът протегна брадвата към Галандро. – И да я пазиш!
-Знам си аз... накрая ще ми прикачат някой елф, като на братовчеда Гимли, да ми чете продължителни нравоучения и да ме налага по зелената облост докато ми изскочат филизи от шлема...
-Вие двамата сте ясни – светлинните мечове припламнаха в зелено и червено в ръцете на Аластис и Бел. Червеният беше двоен, което предизвика шумното негодувание на Аластис.
-Талиесине? Предполагам, лък?
-А, не, без мене, виж какво, аз имам да взимам още един ш**** изпит, а не съм си поглеждал учебниците, и освен това за трета поредна седмица връзвам тенекия на приятелите си, дето им бях обещал да ходим заедно на концерт, и все заради тия тука става така, че не мога да отида, и...
-Английски или китайски?
-...и вече сме си чукнали среща, която тоя път не смятам да пропусна за нищо на света, и ако трябва да убия някого, за да отида, сигурно ще го направя, и...
-Значи, китайски.
-Кво?
-Ще го убиеш с китайския лък. Берегил? Ти какво употребяваш?
-Ммм музикант съм, не войник. Не мога.
-Значи, ще им пееш – вдигна показалец Гандалф. – Нали знаеш, сплотяването на отбора. А, свило ти се е гърлото, значи. Пей нещо лесно.
Вълшебникът притвори очи и изпод бялата брада се разнесе бръмчене като от кошер сърдити пчели:
-“...smoooke on the water,
the fire in the sky...”
Крал и Страйдър се спогледнаха със светнали очи:
-Цигари – каза втората решително. – И не мърдам никъде без наличните ти фойерверки.
-Карбид. Един бидон с калциев карбид. Няма начин да не го правят в джуджешките пещи.
-Мошеници и изнудвачи! Икел?
-Прашка. И Нария, ма що ли си правя устата. Доволен ли си? Радвам се да го чуя.
Тъмнината около вълшебника сякаш се сгъсти и той промърмори нещо, от което на всички им стана неуютно. Далечен вълчи вой привлече вниманието му и накара Сенкогрив да запристъпва неспокойно. В отговор на размахания уж напосоки бял жезъл до него звучно дрънчене се образува куп от разнородно оръжие. Най-отгоре Гандалф изтръска сивкавата си торба, от която изпаднаха няколко поомачкани фойерверка. След това, без да обръща повече внимание на протестите, се обърна към коня:
-Напред, Сенкогрив! Към Минас Тирит! Бързината е нашата надежда!
.......


"H to He, who am the only one"