набутах се а... кофти, от време на време простотията ми ме заслепява
първо не би трябвало да се правя на врачка и да тегля лукуми, кофти е ... но ще го направя при едно единствено условие - няма да го вземам насериозно и моля вие да не го вземате насериозно, възприемете го като дружеска шега, защото иначе - плашим се какво може да стане.
Първо искам да започна с това, че според психолозите /и други ора/ случайни неща няма. Няма случайни забравяния, случайно изпуснати думи, случайно наречени неща ... а що се отнася до избора на никове, да се каже, че са "случайни" е ... ами, тук нищо не е случайно. Хората понякога дори не разбират защо точно са избрали един или друг ник. А това ей богу е доста важно, защото ако мама и тати са ти избрали едно име с много ясна цел /в името има страшна сила/, то това име - никът си го избираме ние самите и се представяме пред другите с него- то ни олицетворява. А особено във виртуалния свят, където няма физически контакт, никът е много, много важен.
Та... Мелиндор, твоят ник ужасно прилича на теб самата - той е мелодичен, хармоничен, но е завършена фраза - имената, които завършват на р, придават на собствениците си малко по-сериозен и затворен вид. Асобено окончанието дор-дар има много сила. Би ми било интересно да узная каква зодия си.
Икел, икел още не знае точно кой е той. Затова е избрал име, което може да е всичко и нищо. Той е част от нещо, но не е. Самият ник е практичен, но е свързан с ирационалното. И той е сякаш полу. Полу това и полу онова. Той е скромен, но дързък и доста устремен. Накъде - не знам. Въпросът е той дали знае.
Кралю, при теб имам следното колебание, и е много важно. Когато си тръгнала да се регистрираш какво е било първото ти желание- да бъдеш Арагорн или Арагорн Елесар.
|