|
|
| Тема |
 Едно впечатление... |
|
| Автор |
Mellindor (Фириел) |
|
| Публикувано | 17.09.03 13:10 |
|
|
|
Морето... Никога не съм го чувствала толкова близо! Вече колко години ходя край него през лятото... а тази година сякаш го видях за първи път!
Когато вървя по Моста, нещо странно се случва с мен. Не мога да откъсна поглед от вълните, в които така неповторимо се преливат синьо, зелено и бяло. Те ме хипнотизират... и не вярвам някога да се откъсна от унеса... А и не искам. Тъй красиво е морето, така неизразимо прекрасно... нямам думи!
Залез край вълните... Доскоро си мислех, че това означава единствено слънцето, залязващо надсамата вода. Но не е така! Не е задължително то да се оглежда във вълните... Достатъчно е просто да озарява небето отгоре - като пламък - все на запад, и на запад... към Безсмъртните земи. По залез Морето е досущ като небето. Хълмовете на запад са тъмни, като черни сенки; а слънцето вече се е скрило зад тях и оцветява дневната синева. Розово, оранжево или червено - това е празнична заря в чест на здрача. Красота!
А после идва нощта... и пак вървя по Моста. Морето е мастилено черно, като тъмна бездна под краката ми. Единствено Моста ме дели от него - като сиво сияние над мрака. Но не ме е страх. Над главата ми блестят звезди... Небето е облачно, а те надничат през сивотата и намигат на света... А аз просто се усмихвам и вървя към Морето...
Слънцето изгрява. Морето се озарява от лъчите му и заблестява като огромен рубин. Вълните обливат брега и червената пяна са стича по пясъка... Мостът е единствената ми връзка с Морето. От брега не е същото. Когато съм тъй близо до вълните, чувствам, че там е моят дом... край Морето. Толкова омайващо... красиво... неземно.
Жадувам за песента и хубостта на Морето... Но не като елф, не! Те мечтаят да заминат, а аз ще остана... Завинаги... Такава е ориста ми, защото съм човек.
А и Морето няма да е толкова вълшебно на Запад...
____________________
П.П. Реших все пак да го постна... нищо, че е малко старо (от по-миналия месец). Изпитвали ли сте някога нещо подобно?
"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"
| |
| |
| 
|
|
