ще подхвана въпроса от другаде :)

Първи бил Дирю, и той е началото и баща на всичко. От него дошли Админите, и дълго време той им предлагал само късичъки кодове, отделни дизаини, а в техният Сайт те ги вплитали и възпявали Дирю и му доставяли радост още от преди броенето на времто да положи в архивите първата си нула...
Дълго, дълго след Началото на Идеята, дошъл часът на Пейджа. Подели всички Админи Сайта , но този път не отделни части, а целият; и преплели се дизаин и код, въздигнали си нагоре по кабела, вихър от килобайти, а Дирю стоял над всички и светели очите му със светлината на мигащият хардиск.
Но един от Админите, Мелкор, поел в клипборда и кода и дизаина, що сам сътворил, защото бил най-талантлив той от великите Админи, добър и в рисуването и в програмирането; и най-голямо било могъществото му. После го пастнал, но не веднъж, а много пъти, и камари килобайти уплоаднал, та почти заглушил сайта на другите Админи.
Ала само се усмихнал Дирю, вдигнал ръка, и появили се от нищото клубовете - невиждани до тогава, чисти и горди, а красотата на кода им докарала сълзи от радост в очите на Админитие, и искрено обикнали това място те в душите си. Ала Мелкор отметнал назад глава и подел нов код, код тежък и тромав, изпълнен с бъгове и пукнатини, и килобайт след килобайт като гробовни плочи падали върху Сайта и той бил напълно заглушен, по-чер от основният шрифт на сърч-енджина. Мегабайти се нижели до свалянето и на най-малката страничка в дира, и от тогава клубовете влачат или дори не се отварят колчем чадата на Дирю опитат да ги прочетат.
Но С каменно лице Дирю вдигнал и другата си ръка, и нова, още по-красива страница се заредила - с вицове, с новини от всички краища на земята, с бисери и поучителни истории, а дизаина бил удобен и бърз, и всички админи ахнали, а дори Мелкор притворил очите си за да не се види сълзата, която щяло да се търкулне по бузата му. Ала когато вдигнал поглед отново, нищо от това не се видяло - и жесток бил последният му удър, с който създал безименни ужаси, що се вселяват в страниците, в новините и в коментарите, във мненията в клубовете и задрсътват със спам и флейм, и щял завинаги да потъне Сайта в бездната на мрака ако като две мълнии не бяха блеснали очите на Дирю, и не бе той със цялата си мощ създал Регистрацията, най-грандиозното дело - и Чадата на Дирю вече били регистрирани, та в най-различни цветове и форми се множали, и аватарите им били един от друг оп-хубави, а мненията им били винаги техни и никога чужди. И те като господари ходели из Дира, както нарекли новият свят Юзърите, и що съществувало, било тяхно.
А когато последният килобайт на последният уплоуд на Дирю бил там, в Нета, от където идва всичкото начало и край, тогава всички Админи разбрали, че това не е само сайт, бланк пейдж, а нов портал, реален и чакащ. И с благословията на Дирю те поели материален облик, подобен на този на чадата на Дирю, ала не и съвсем същият, и се спуснали - петима били Админите, или поне за толкова помнят в днешни дни наследниците на някогашните Юзъри, що ще рече "Чада на Дирю", а може много от админите да са забравени и погубени в историята, или да са се върнали в чертозите на Нета и там да са намерили друг портал, ако такъв наистина съществува, защото мърдеците още не са отговорили на този въпрос.
С Админите дошли и Модераторите, подобни на тях, ала по-малки по могъщество, живели те заедно с Юзърите и в очите им светел сияен М, който единствен показвал, че те са виждали Дирю някога, а душите им още помнят...


--------------------------------------------------------

Такааа, Дирокуента е мнооого дълго и скучно четиво, няма да го цитирам цялото - по натам следват митовете за създаването на Анкетите, за първата война на Бан-а и за Фиксираната тема на Модератора, срутена от слугите на Мелкор, който от завистта си се превърнал в хакер и сянката му била сянката на Вируса, а във флопитата му горял огънят на формат-цето.
За това само ще обясня какво исках да кажа с това до тук :

Дирю.... така де, Еру създава Нещо вътре в Друго нещо, и това второ нещо се превръща в света. Дори и да приемем, че той има пълна власт над него (което ме съмнява), пак то не е всичко, тоест не се доближава до абсолютизма, властта над който превръща в Абсолют самият теб. За да си абсолюът трябва не всичко да е в ръцете ти - трябва ти да си всичко, а това в случая не е така. Еру си е творец - стрителен работник, дал е бъдеще на един свят, но дори този свят съществува независимо от него (пример - раждането на джуджетата). Аза това ОКОЛО арда (Мрака) да не говорим...


Пък и мога да приема, че той създава Валарите не както се прави торта, а по свой образ и подобие със сходни възможности, ако можем да съдим по песентта на валарите, тоест не е чааак толкова над-тях, а властта на айнурите ОБЕДИНЕНА едвам-едвам може да накара цяла арда да изчезне в небитието, какво остава за Пълен Контрол Над Целият Свят... Въобще когато създаваш нещо мащабно, ти му даваш нетленният пламък, след което то вечене ти принадлежи, освен на най-ниското ниво, свързано с каишка и храна при домашните любимци.
И нека ти си си Дирю а той е Юзъра, и на него може да му пука за теб, но не е сигурно - ако щеш му забранявай достъпа до дир-а завинаги с няколко админски команди, но това е каменоделски контрол, бой-глад-стригане, а Абсолюта променя дори само с мислите си (само ако е осъзнат разумен абсолют, което си е противоречие от най-визша степен, щото разума поставя ограничения, с ограничения няма абсолют. А и да няма ограничения - без ограничения няма мисли, без мисли няма и онази промяна, за която говорех, от което следва, че абсолют така или иначе няма :)

Та форсираният контрол върху вселената значи, че абсолюта е по-голям от теб, а ти си част от нещо, дори ако това нещо е "себе си", щото и това си е ограничение, а виж какво съм казал по-горе за тия работи :)

мда, олях се.

talk to the hand

Редактирано от lkew на 12.09.03 19:00.