Ето и нещо, което ми бе изпратено на мейла от Мирослава Спасова (sorry, ама не мога да свържа името с ник):

Децата на слънцето

След отминаванто на Прекрасния народ отвъд Морето част от светлината напусна този свят,ала не всицко благородн и чисто бе забраено.настъпи Четвъртатаепоха,а тя принадлежеше на хората,по-младите чеда на Илуватар;Деца на слънцето ги нарекоха Елдарите в ДРевните дни и започна възходът на кралствата човешки в Средната земя. Дъли,дълги години изминаха след падението на Властелина и споменът за мрак и сянка напусна умовете и сърцата. Спокойна тишина легна след залез и сребърна морска пяна обля безлюдните брегове от Митлонд чак до Белфалас и далецния юг. На запад хищни нокти разкъсваха небето оставяйки дълбоки кървави дири иразхвърляха сред меката позлата на облаците късове от лазурната му плът. Вече нямаше светлина или мрак,само здрач и сенки.крилата сянка прелтя над белите вълни,от гърлото и се откъсна див силен вик,писък в който се чувстваха самотността на солените брегове,на пясъка и морето,писък на морска птица. Сивите талази поеха тъжния зов и го отпратих далеч отвъд света към навеки изгубения запад.Слънцето залезе сред кървавите води и изпрати своя последен лъч над Средната земя.Светлината обля върховете на Еред Луин, достигна Емин Уиал и отвъд него чак до сребърните мъгли над Хисаеглир. В кръв и злато потече великият Андуин и искри се посипаха по заскрежеите склонове на Еред Митрин и тръпнещите лиита на Мраколес.Дълги остри сенки хвърляха Емин Муил все на юг,зашепнаха неумиращите дървета на Лориен и отпратиха светлия лъч към прекрасните поля на Итилиен.Ала здрачът вече се промъкваше сред могъщите зъбери на Еред Нимраис,здрач покриваше и китните градини в Либенин.някъде на изток над просторната долина на Реката се извисяваха вечните снегове на Ефел Дуат и блестяха обагрени от кървав залез.Златни мъгли тегнеха над Еред Литуи и спокойно спяха огнените недра на Ородруин-Съдбовния връх. Безкрайни зелени поля се простираха сега по платото Горгорот и нищо не напомняше за дните на мрака,пълзящ по тези хълмове в далечните дни.Самотен странник вървеше по умиротворения път към Минас Моргул и скоро стинадо пречистените руини на отдавна срутената кула.Висок и тъмнокос бе той и с ясен взор пронизваше падналия сумрак,ала непознато бе името му в тези земи.Пред лицето му изгряваше луната и хиляди звезди блеснаха в нощния зенит.Непознатият спря сред равното поле,на границата на древния Мордор и обърна поглед на запад към погасналото слънце,после отново пое по пътя.Но тъкмо когато се канеше да направи крачка нещо го разтърси.Не виждаше препятствие,но по-силно от волята му преграждаше пътя,нещо невидимо и страшно. Огромно огнено колело изплува пред смутения му взор;горящ пръстен разпръскваше тъмнината на десетки крачки от тук ала сърцевината му бе като бездънен кладенец и от нея се изливаше мрак-непрогледен и плътен-създанен не в този свят и не в тези дни.Мъжът отстъпи крчка назад,хлад ъхна от пламъците и развя дългите му коси.Нещо тъмно и тежко изпадна през огненото колело,сетне то се сви и изчезна от там,откъдето бе дощло-от мрака и от кощмарите.Странникът протегна ръка и взе студената каменна плоча.Със странни слова бе изписана тя и той можеше да ги прочете,макар непознат да бе езикът им.

"Някога аз бях един от Маярите,ала презрях Властелините на Запада и се покорих пред Мрачния враг на света.През Третата епоха в Средната земя аз имах много имена сред враговете си;наричаха ме Мрачния владетел,Господаря на Черната кула, Окото на Барад-дур, Безименния и Врага. Но моето истинско име е Саурон. Аз съм Саурон Велики-Властелин на Единствения пръстен, що трябваше да сбере Деветте,Седемте и Трите в сянката на Мордор.Аз го изковах в мрака на времето ала ми бе отнет. Аз съм Саурон Стршни,властелин на ужаса и омразата,най-могъщ сред слугите на своя господар Моргот.Ала в дните на своята власт над Средната земя моят враг Митрандир сбра в общ съюз Пълководците на запада и дръзна да се изправи пред Черната порта.И Едиственият пръстен,създаден за слава и мощ донесе само гибел на своя господар и бе унищожен. Аз съм Саурон,Вторият Мрачен владетел,що бе низвергнат,ала ще бъда последния,защото съм безсмъртен.Изречи името ми и аз ще приема форма и ще се въздигна от бездната."

С пръсти,треперещи от ужас и погнуса,мъжът вдигна плочата над главата си и я запрати на земята.Черният камък се разби на десетки блещящи паечета,но непознатият отмина в здрача без да се обърне. След него друг човек излезе от сенките и,коленичил на студената земя,събра распилените кръсчета.Някой се изсмя в мрака-високо,смразяващо,унищожително.Може би прави са мъдреците сред людете,че един ден Онзи ще се върне по-силен и по-могъщ, може би прави са нейде на запад,отвъд кръговете на света,има закрила от злото,може би... Луната огря хладните вълни и превърна тъканта на Морето в сребро и сянка. Нека Валарите -пазители на Арда,бдят над вас в бъдните дни,Деца на Слънцето,защото отново идва Мракът,Неизбродният Мрак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите