Ден първи: Тичахме 40 мили през Рохан. Няма катерици, които да ям. Гимли изглежда точно с размер за печене. Казвали са ми, че джуджетата имат вкус на пиле. Още не съм крал.

Последни данни за брадата ми: задоволителни


Ден втори: Налетяхме на Рохиримската армия. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Той ми отговори мн. необщително. Сигурно Еомер още е бесен след последния гуляй на който ходих, когато изписах целия му кон с оскърбителни думи на Елфически. Реших да не споменавам, че очевидно е копирал прическата на Леголас. Не би се отнасял така с мен ако бях крал.


Ден трети: Видиш ли една димяща купчина мъртви орки, виждал си ги всичките. Само туй ще кажа.


Ден четвърти: Налетяхме на Гандалф. Оказва се, че всъщност не е умрял, а вместо това е бил принуден от Балрог да се продаде на компания за перилни препарати и сега е Гандалф Ослепително Белия. Капиталистически продажник. Сега остава да почне да взима пари и за Номера с Островърхата Шапка.


Ден шести: В Едорас. Крал Теоден ми се прави. Само: "Ти ли си кралят тук? Когато последно проверих, аз бях кралят тук. Оглеждам се и не виждам никой друг с корона на главата. А? А?"

Бях принуден да призная, че действително още не съм крал.

За отмъщение му задигнах портфейла докато не гледаше и го използвах да си отворя разносна сметка в Дефилето на Рохан. Купих еднакви дантелени бонета за Гимли и Леголас.


Ден седми: Подозирам, че Еовин ме харесва. Не мога да я виня, тъй като брадата ми е толкова мъжествена, че възбужда даже мен.


Ден девети: Паднах от скала. Глупави Исенгардски вълци. Мислех, че ме спасява Арвен, но когато се събудих, целувах коня си. Малко се поразкрих тук. Изгубих любимото си лъскаво колие в реката. Мн. съм кисел, защото няма такова нещо като лошо бижу. Е, може би Пръстенът.

Последни данни за брадата ми: мокра.





Ден дванадесети: Триумфално се завърнах в Шлемово Усое. Гимли ме прегърна. Все едно имаше нужда пак да ми напомни, че е висок точно до колана ми. Леголас ми върна колието, йе! Промърмори нещо на Елфически, което би могло да е "Закъсня" или може би "Хвърли ме на земята и ме клати до смърт." Не съм съвсем сигурен кое точно. Трябва да поосвежа Елфическия си, не искам да гадая.

Още не съм крал, но съм прекалено зает да поддържам морала на мъжете да не спада. Предстоящата битка би трябвало да е фасулска, наистина.


Ден четеринадесети: Стоя на парапета на бойните кули на Шлемово Усое. Задават се абсолютно нелеп брой орки. Кого се опитваме да заблудим и без това. Толкова сме ебани. Дали туй местенце има странична вратичка?

Ден четеринадесети, по-късно

Елфите са пратили на помощ най-стройните и грациозни войни. Няма полза от тях в битката естествено, но поне ще умра гледайки нещо хубавко. Теоден все мърмори "Невероятно!" по повод елфическата армия. Принуден съм да се съглася с него - невероятно е, че веждите на Халдир не пасват на перуката му.

Още се опитвам да се промъкна през страничната врата, но Гимли ме следва навсякъде. Никога няма да стана крал ако така я карам.


Ден петнадесети: Неочаквана победа в битката за Шлемово Усое, но празненството ми пропадна заради противната картичка от Фарамир, включваща негова снимка на плажовете на Осгилиат с малкия Носител на Пръстена и дебелия му компаньон, пиещи пинаколада и облечени в шарени шорти. На картичката пише:

"Скъпи Арагорн,

Благодаря за Пръстена и хобитите. Малки са, но много гъвкави. Точно каквото винаги съм искал. Още пазя мили спомени от нощта, която прекарахме заедно в Минас Тирит. Любов и целувки, Фарамир."

Проклет Фарамир. Можеше спокойно да дам Пръстена на Боромир и да си спестя посредника. Поне знам, че Сам ще го убие ако опита нещо.

Още не съм крал...


.

КЗБТК