Ден първи: Наминах за малко към Анонимната Сбирката на Перверзни Любители на Хобити в Мъгливите Планини, само за да открия, че е глупава клопка, сложена от Саурон.

Глупав Саурон.


Ден пети: Държат ме затворен в Барад-Дур. Принудиха ме да гледам "Флипер" отново и отново, докато не се предам и им кажа къде е Пръстенът. Проклети нечестиви методи за мъчение, рафинирани през вековете. Няма да се предам. Ще остана силен.


Ден шести: Орките превключиха на повтарящи се прожекции на "Факултета". Не го понесох. Казах им къде е Пръстенът.


Ден осми: Избягах от Мордор. Добрах се до Графството. Мн. съм разочарован, през последните няколко седмици никой не е отговорил на обявата ми в Седмично Графство. "Беззъбо зловонно зеленикаво същество търси синеок къдрокос хобит. Трябва да му харесва да клечи в тъмното, да е любител на бижута и да говори за себе си в трето лице. Непушач."


Ден десети: Най-сетне настигнах Носителят на Пръстена в Ломидол, но не мога да се доближа до него, непрекъснато лежи полуудавен от едрия му компаньон във ваната, а аз развих фобия към водата от гледане на филма за делфини над 300 пъти.

Брр. Ягоди. Мразя ягоди.


Ден единадесети: Опитът да се прокрадна на Съвета на Елронд дегизиран като градинска украса - неуспешен. Бях натъпкан в килера от досадния Глорфиндел, където стоях заклещен с часове, докато Елронд пробваше всички рокли на Арвен пред огледалото и си мърмореше нещо в смисъл, че Леголас все пак не е най-хубавият. Липсват ми отколешните дни, когато мъжете бяха мъже, джуджетата бяха джуджета, а елфите носеха панталони. Макар че има нещо в комбинацията на Леголас - ботуши и пола.


Ден тринадесети: Напуснах Ломидол, следвайки Задругата. Пратих на Елронд анонимно писмо, в което му съобщавам, че лилавото не подхожда на тена на лицето му. Очаквам да се чуват гневни викове по целия път чак до Дефилето на Рохан.


Ден петнадесети: Не мога да повярвам, че човеците още използват побелялата, стара "Надуй Рога на Гондор" свалка. Още помня, когато оригиналните планове да направят Ксилофон на Гондор бяха потурчени от Иконома. Сега разбирам защо.

Лош късмет за Наследника на Исилдур, който си няма Рог на Гондор (а хобитите не проявяват интерес към сбирката му наболи косъмчета) понеже явно си пада по Фродо. Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден тридесети: Мн. студено на Връх Карадрас. Всички искат да носят Фродо нагоре. Никой не иска да носи мен нагоре.

Скатах се в раницата на Леголас, но прекалената женственост не подейства добре на стомаха ми. Повърнах върху колекцията му от продукти за грижа за косата. Дано не забележи.


Ден тридесет и първи: Мн. тъмно в Мините на Мория. Затруднява следенето. Следвам звука на Леголас, който на висок глас оплаква състоянието на раницата си и влажния въздух на Мория, който се отразява зле на кожата му. Гандалф мушна дъвка в косата му докато не гледаше. Доста ме кефи Гандалф. Винаги има дъвка.


Ден тредесет и трети: Срещнах Балрог в спретнато декорирана подземна ергенска квартира. Балрог мн. унил. Все още е влюбен нещастно в Гандалф. Казах му, че най-добрият курс на действие би бил да опита да поговори, да обясни на Гандалф че въпреки че са двама крайно различни човека, с ценностни системи и стил на живот в двете крайности, романсът не е изключен. Балрог каза, че това му звучи като безсмислени модерни дрънканици. Казах на Балрог да се измъкне от Втората Ера и да започне да живее в съвременността.


Ден тридесет и четири: Разговорът Балрог-Гандалф не мина така добре както се надявах, резултатът беше кървавата смърт на двамата. Може би не съм създаден за Купидон в края на краищата. Притаих се и наблюдавах голямото гушкане на скалите. Никой никога не иска да гушка мен, само защото съм уродлив и покрит с тиня, толкова е нечестно. И Гимли не е голям красавец, но въпреки това получава диви прегръдки от Боромир.


Ден тридесет и шести: В Лотлориен. Опитът да примамя Неразличимият Поддържащ Хобит разхвърляйки моркови наоколо беше осуетен, когато Леголас намери морковите и ги използва за да си направи маска за лице. Арагорн му каза, че му е неудобно да бъде виждан с него, докато лицето му е покрито с морковена тор. Леголас се оплака, че не се подмладява. Арагорн подчерта, че реално погледнато, той и не остарява.


Ден тридесет и девети: Никой не си пада по мен. Не мога да го понеса. Отивам да дебна Носителя на Пръстена в Мордор. Може би след като му отхапя пръста и открадна Пръстена, няма да има нищо против да вечеря с мен. Само ще трябва първо да измисля как да преодолея Сам.


.

КЗБТК