Ден първи: Имах неприятности, задето запалих фойерверките на веселбата. Подозирам, че Гандалф изобщо не беше чак толкова ядосан и това беше просто извинение да ни намокри и покрие с пяна, нас, младите хобитски момчета. Станах даже още по-подозрителен, когато наказанието "миене на съдове" бе последвано от "полиране на жезъла на Гандалф" и "масажиране на краката на Гандалф" и "игра на прескочи кобила голи в зелевата леха", искам да кажа, кого се опитва да заблуди, наистина? Особено с това с краката.


Ден втори: Мн. обещаващ старт за деня когато открих морков с точно правилната форма. Дори още по-обещаващ, когато Пипин награби шест зелки, две торби картофи, и три класа жито, въпреки че не мога да не си мисля, че е прeкалено оптимистичен. Искам да кажа, вероятно би могъл да се справи с два класа жито, но не преди закуска.

Всичко тръгна зле когато се сблъскахме с Фродо и верният му грубиян - занаятчия, опа, лоялен слуга Сам, в житното поле. Пипин бе възпрян от продължително гушкане с Фродо от Сам, който в мн. изненадващ бандитски момент блъсна Пипин надолу по скалата. В последвалото боричкане морковът се счупи. Мн. съм тъжен.


Ден трети: Пресичам провинцията с Фродо, Сам и Пипин. Преследва ни натруфена и мн. раздразнителна групичка конници в демодирани черни ансамбли. Както казах на Гандалф "Сивия" преди това, монохроматичната гама излезе от мода. Чудя се дали Фродо избягва тежко скъсване или пристъп на ревност? Чувал съм, че размяната на хобити е най-последна мода в Хобитово напоследък, въпреки че аз лично не бих се впуснал в подобно нещо.


Ден пети: Всичко върви от зле на по-зле. Спирката ни в Брее доведе до присъединяването на един намусен и небръснат човек, който очевидно е и перверзен любител на хобити, не че някой ме слуша. Настоя всички да преспим в неговата стая, вместо да се върнем в чудесните си, симпатични помещения, и после стоя буден цяла нощ, най-вероятно надявайки се на дива четворка с хобити под чаршафите. Не се случи, но трябваше да прекарам нощта висейки на колана на Пипин за да предотвратя да се покатери през Сам върху Фродо. Пипин да умре ли иска или какво?





Ден шести: Събуждането беше изключително неприятно, тъй като бях погъделичкан от човека - любител на хобити. Казах му да се маха и той каза: "Не това разправяше снощи". След момент на объркване разбрах, че ме взима за Пипин. Обясних. Човекът се изниза с голямо смущение, след като се опита да обясни: "Наистина съм определен да бъда крал, да знаеш". Разбира се че е крал, а аз съм Елфическата кралица на Мраколес.


Ден седми: В Ломидол. Бутнаха ме да спя точно до банята. Плискащи звуци по цяла нощ, и пяната от ягодов сапун прави пода хлъзгав. Събудих се снощи само за да открия, че Елронд е пропълзял в леглото ми. Измъкна се с огромно неудобство след като разбра, че хобита, когото опипваше под чаршафите, не е Пипин. Реших да инвестирам в табелка с името си.


Ден девети: Поправих моркова със специално елфическо лепило. Давай, Мери!


Ден единадесети: Съгласих се да тръгна на Приключението за да държа Пипин под око. Освен това съм любопитен да видя какво ще стане с Фродо, тъй като Арагорн очевидно го харесва. Сам, естествено, ще го убие ако опита нещо.

Надявам се да опита нещо.

Ден петнадесети: Боромир ни учи как да се бием с мечове. Типичен човек, изключително неловък, непрекъснато изпуска меча в панталоните си и моли нас, "малките", да дойдем да го намерим. Боромир успя да разроши косата на Фродо днес и Арагорн за малко да му клъцне главата. Хората са толкова забавни. Сутринта хванах Пипин да наблюдава елфа, докато прави утринните си упражнения, но успях да го разсея с патладжан. Не знам какво ще правя когато свършат зеленчуците.


Ден шестнадесети: Боромир ме покани да се разходя с него. Няма да се хвана на стария трик "Рога на Гондор". Няма пък. Няма пък. Ох, пусто да остане. Само този път.


Ден деветнадесети: В лошо настроение съм. Боромир ме нарече Пипин в най-неподходящия момент. Изтъкнах, че аз съм Мери и че водим пълноценна връзка вече три седмици, но той само се засмя и ме потупа по главата. Осъзнах, че и той не може да ме различи от Пипин. Прокълнат съм да бъда Неразличим Поддържащ Хобит завинаги, дори и в сърдечните афери. Обмислям драматична подстрижка, може би някакъв вид мохикан.


Ден двадесети: Подстригах се като мохикан, но никой не може да ме види, понеже е мн. тъмно в Мините на Мория. Трудно е да държа Пипин под око както трябва. Събудих се и открих, че Леголас се промъква под завивките ми. Казах му че не съм Пипин. "Наистина няма голяма разлика, а?" В последвалото боричкане пак си счупих моркова. Дадох го на Гандалф да го оправи. Гандалф каза "Глупав Тук! Имам по-добри неща за правене от това да изкърпвам зеленчуците ти". Не го коригирах, понеже ме е страх от островърхата шапка.


Ден двадесет и втори: Гандалф падна в Сянката. Взе моркова със себе си. Много съм кисел. Направих каквото можах да развеселя Пипин, но Пипин бе далеч по-ободрен от голото представление на "Силмарилион: Мюзикъла" на Леголас. Аз лично не можах да гледам - прекалено много високи ритници.


Ден двадесет и осми: В Лотлориен. Бях посетен от не по-малко от 50 елфа и кълвач снощи, всички убедени че съм Пипин. Пипин, естествено, не може да бъде намерен никаде, вероятно е с Боромир. Кълвача е ужасно настойчив. Може би...не, определено не.


Ден тридесети: Отвлечени от орки. Всичко върви по план. Казах на Пипин, че може да се наложи да се изчукаме, за да отворим път към свободата. Пипин изглеждаше доволен. Чакай само да осъзнае че ще трябва да се чука с мен за да се освободи от плен. В допълнение, орките ми дадоха чисто нов морков като награда за това, че нарисувах голямa жълтa мишена на Боромир докато не ме гледаше. В общи линии, мн. добър ден.

.

КЗБТК