Ден първи: Гррр. Аррг.


Ден втори: Мотаенето в Ломидол със задръстените елфи се отразява мн. зле на храносмилането ми. Помолих Елронд да ме премести на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята тук без да бъда подложен на гледката на хобити, къпещи се сред ароматизирани свещи. Нелепо е. Вчера ме опръскаха с ягодова пяна за баня. Положителното е, че сега брадата ми е мека като коприна и добре поддържана.


Ден трети: Елронд отказва да ме премести. Тази сутрин пак налетях на хобити. Какво правеха те с този морков? Изродена банда малоумници, нищо чудно, че не могат дори да си отгледат прилични бради.


Ден седми: Имам подозрения, че Арагорн, син на Араторн, е перверзен любител на хобити. Напълно пренебрегва секапилната си елфическа годеница в полза на клатенето на косматокраки гноми в кожени гащи. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа за самотата й.

По-късно.

Елфическите жени са точно толкова високи, че да ми топлят ушите. Давай, Гимли!


Ден девети: Съгласих се да тръгна на Приключение. Арвен започва да се държи ужасно собственически. Гимли, син на Глоин, няма да се остави да го вържат. Предпочитам да си прекарвам времето с трогателно-чувствителни хобити и гействени елфи отколкото да вися в Ломидол и да говоря за "връзката ни."


Ден тринадесети: Мн. студено на връх Карадрас. Голямо спречкване за това кой да носи Фродо нагоре по планината. Не взех участие, понеже бях зает да показвам на Леголас как да сплита косата си като хората. Спречкването свърши, когато Арагорн вдигна Носителя на Пръстена и го набута в панталоните си. Точно така, Наследнико на Исилдур, удуши Носителя на Пръстена. Честно, тези човеци.





Ден четеринадесети: В Мините на Мория. Възможно е да съм допуснал лека грешка в изчисленията, тъй като изглежда, че брат'чеда Балин е бил мъртъв през последните 60 години. Предполагам, трябвало е да ми направи впечатление че от доста време не бях получавал коледна картичка от нашите в Мория. Все пак, не може да се очаква да мисля за всичко.


Ден петнадесети: Гандалф падна в Сянката. Хобитите го използваха за извинение да си направят голям сълзливо-гушкащ купон на скалите. Понесох мъжката прегръдка на Боромир, въпреки че непрекъснато ме ръгаше с Рога на Гондор в слънчевия сплит. Поне се надявам да е било Рога на Гондор. Иначе не ми се мисли.


Ден шестнадесети: Леголас ми каза, че Арагорн много си пада по Фродо. Сам ще го убие ако опита нещо. Подхвърлих на Леголас, че може би ще е добре да имаме водач, който да не е такъв развратник. Тогава Леголас ме попита дали искам да се изкъпя с него. Започвам да подозирам, че всичките елфски стихове във възхвала на войнските връзки между мъже са просто голям камуфлаж за незаконните им садо-мазо игрички.


Ден двадесети: В Лотлориен. Галадриел е бая сладурана. Докато хобитите се скъсват от гушкане и Боромир преследва Арагорн, ми остана време да й покажа няколко джуджешки номера. Нищо специално, само малко Скрий Шлема и Ровене в Мините. Мн. задоволително за всички, освен вероятно за Келеборн. Сега като се замисля, май това беше Келеборн. Не мога да различавам елфите много-много.


Ден двадесет и втори: Напуснахме Лотлориен. Гребем в лодки дни наред. Започвам да се чувствам мн. самотен. Хобитите не изглеждат толкова зле. Доста са сладки всъщност, въпреки кефалските подстрижки. Не мога да се доближа до Фродо без да бъда ухапан по наколенника от Сам, а Пипин ходи с Боромир, така че ще видя дали Мери иска да се пораздвижим на лунна светлина довечера. Ура за войнските връзки между мъже.


.

КЗБТК