Ден първи: Скука. В Исенгард няма кабелна. Нямам нищо за правене, освен да пиша оскърбителни анонимни писма до Радагаст Кафяви и Манфред Леко Екрю.

Може би ще надникна в палантира.


Ден втори: Запознах се с мн. симпатичен пич по палантира. Изглежда, че ме харесва заради самият мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник на Средна Земя. Чудя се как ли изглежда.


Ден трети: Започвам да се разочаровам от пича от палантира. Отказва да ми изпрати снимка, освен на една мн. голяма очна ябълка. Казва, че е срамежлив, но аз подозирам че по-скоро е дебел, или може би космат. Чувал съм някои мн. лоши неща за връзките по палантир. Вероятно трябва да поуталожа страстите за известно време.


Ден седми: Е, я виж ти, пича от палантира се оказа Мрачният Властелин на Мордор. Такъв ми бил късмета. Можеше да е и по-лошо, предполагам. Саурон не е дебел или космат, просто е дематериализирана зла сила. Сега трябва да тръгвам, имам да набирам масивна армия от демони за да опустоша земята. Освен това, имам и час при маникюрист. Не е лесна задача да поддържаш ноктите си остри.


Ден девети: Типично. Гандалф току що влезе с валсова стъпка, а много добре знае че мразя неканени посетители. Искаше да дърдорим все за пръстена, който подарил на новото си гадже, какъвто е ужасен перверзен любител на хобити, старият Гандалф. Позор за Ордена. Просто иска да се фука и да ми напомни, че си има хобит, а аз ходя с очна ябълка. Е, Саруман Белия не търпи такова отношение. Показах му хватките си от Магьосническата Кечистка Организация. Стана разбиване. Давай, Саруман!





Ден тринадесети: Уморих се да се катеря нагоре-надолу по 8 милиона стъпала само за да се надсмивам на Гандалф. Трябваше да го затворя в леснодостъпна тъмница, където бих могъл да се надсмивам по-ефективно, и нямаше да се налага да чакам до след закуска.


Ден четеринадесети: Добре, кой плюе дъвка по орките ми? Честно.


Ден петнадесети: Тъкмо бях посред наистина добро надсмиване и Гандалф изчезна. Е, добре. Ще ми спести ежедневното катерене по стълбите.


Ден шестнадесети: Гледах в палантира. Гандалф се помъкна на продължителен къмпинг с четири хобита, мн. блед елф и доста хубавичък човек -- ох, по дяволите, това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж се наложи да го изхвърля от Исенгард, защото мрънкаше, че още не е крал. Освен това има един мрачно-гледащ персонаж и някакъв вид космат тритон. Или може би е джудже.

Каква банда хулигани.


Ден двадесети: Кръстосах орки с гоблински мъже в пещерите под Исенгард. Мн. скучна преживелица, тъй като орките и гоблинските мъже твърде неохотно се плодят, дори с вечеря и цветя. Следващият път ще опитам нещо по-лесно, например да разплодя гоблини и мажуретки, и да създам супер-жива армия, която да може да пътува през деня и да не се оплаква от розовите униформи.


Ден двадесет и втори: Не знам кога и как реших да направя демоническа армия за Саурон, която е толкова мръсна. Проклето да е решението ми да бъда Саруман Белия. Трябваше да се спра на Саруман Кално Кафявия, или Саруман Светло Зеленикавия. На бялото изпъква всичката тиня.


Ден двадесет и четвърти: Ако не спирам да гледам в палантира, може би ще видя Гандалф да прави Номера с Островърхата Шапка?


Ден двадесет и пети: Гандалф направи Номера с Островърхата Шапка! Носителят на Пръстена е мн. впечатлен. Арагорн явно си умира да смъкне панталоните на Носителя на Пръстена. Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден двадесет и пети: Косматият тритон съвсем определено е джудже. Хванах го да играе на Скрий Шлема с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир Гондорски. Аз ли съм единственият, който винаги е искал да отиде в Гондор и да каже на Иконома, че "Гондор" звучи точно като гонада, полова жлеза, и че трябва да си изберат по-малко глупаво име? Сигурно съм само аз.


Ден двадесет и осми: Урук-хай-ите са почти готови. Днес погледах малко Задругата. Боромир убеди най-малкият хобит да "Надуе Рога на Гондор" Не се бях смял така откакто уредих среща на Балрог и Гандалф през Втората Ера и Гандалф завлече Балрог със сметката в ресторанта. По-хубаво е от кабелна.


.

КЗБТК