Ден първи: Бях излязъл да покрадвам зеленчуци, когато налетях на Сам и Фродо. Хубаво се потъркаляхме с Фродо в зърното докато не бях силово отстранен от Сам. Трябва да си поговоря с Фродо за това, че оставя слугите си да се държат прекалено свойски и покровителствено.

Паднахме по хълма. Мери беше мн. разочарован че си счупи моркова. Особено след като беше намерил морков с точно правилната форма.



Ден втори: Мн. хубаво в Ломидол. Но вече ми се повдига от това да бъда в една и съща стая със Сам. Непрекъснато е подгизнал и смърди на ягоди. Освен това ми писна от елфи, които ме бъркат с необичайно реалистична градинска украса.


Ден трети: За майтап се присъединих към Задругата на Пръстена. Всички са мн. мили, само Леголас изглежда малко сприхав. Вчера ме държа с главата надолу над един процеп докато признах, че е най-хубавият елф в Задругата. Не ми беше до това да му обърна внимание, че е единственият елф в Задругата, тъй като процепът беше много дълбок.


Ден седми: Стават вече 25 дена откак срещнахме Арагорн и все още не си е измил косата. Наистина започва да ме притеснява.


Ден девети: Сам напълно греши за Боромир. Наистина много приятен мъж. Покани ме да се разходя с него довечера и каза, че ще ми даде да надуя Гондорския му Рог. Нямам търпение.

По-късно същата вечер.

Все си мислех, че надуването на Рога на Гондор трябваше да призове армии от Запада.

Явно не.

Мн. образователно все пак.


Ден тринадесети: Сгащих Леголас да маже с восък подметките на ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн непрекъснато пада в ръцете му. Хитър елф.


Ден четеринадесети: Гандалф мъртъв. Всички са намусени. В опит да ободри Задругата, Леголас свали всичките си дрехи и представи сцени от "Силмарилион: Мюзикъла". Все още всички са мрачни. Леголас се фръцна и отиде да се цупи както се полага на 3000 годишен елфически принц.


Ден петнадесети: Лотлориен мн. хубавичка. Случйно влязох докато Гимли се къпеше. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като каза, че има и по-страшни неща от орките. И Арагорн ли беше това, криещ се под всички тези сапунени балончета? Може да сънувам кошмари със седмици.


Ден шестнадесети: Арагорн си изми косата. Ура!

Може би наистина е бил той под всичките балончета.


Ден двадесети: Боромир ми написа стихотворение. Мери казва, че го поощрявам. Естествено, Мери казва също и че плача като момиче. Мери е истинско копеле през повечето време, всъщност.

Стихотворението не е много добро. Не се римува. Чувствам се обиден.

Ден тридесети: Казах на Боромир, че не се чувствам готов да се обвържа, така че той отиде и се остави да бъде застрелян от Орки. Честно. Човеците са толкова свръхчувствителни понякога.

Отвлякоха ни Урук-хай. Не са много приятелски настроени типове. Мери казва, че може да се наложи да се изчукаме за да си отворим път към свободата. Подозирам, че ще му хареса, безполезен негодник. Орките са мн. вонливи. Извднъж Боромир ми липсва.


.

КЗБТК