Ден първи: В Графството. Разкошен изглед, невинност и пасторална красота. Греша ли, или Фродо се мотаеше из полето мастурбирайки преди да дойда?


Ден втори: Веселбата по случай рожденния ден на Билбо - подобрена от значителното количество хобитова трева. Всички са тоооолкова добри. Билбо също е добър. Светлините са тооооолкова хубави. И Фродо не е зле. Хобитите са тоооооолкова приятни за гушкане. Хопла. Паднах.


Ден трети: Mасов безотговорен махмурлук. Тръгвам към Минас Тирит за малко аспирин.

Ден дванадесети: Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бе станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда са оставили бележка. Навярно Радагаст Кафявия пак краде хартия от пощтенската ми кутия.


Ден тринадесети: Заклещен на върха на кулата. Страхотна гледка, но постоянната проливна суграшица не се отразява добре на островърхата ми шапката. Забавлявам се, като плюя дъвка надолу по орките.


Ден четиринадесети: Отново ме посети Саруман и се опита да ме опипва. Как не!


Ден шестнадесети: Самотен съм. Саруман може и да не е толкова грозен все пак. Ако не бяха великански разширените ноздри и огромните гарванови нокти...добре де, човек би си помислил, че съм могъл и по-рано да се досетя че е зъл.


Ден деветнадесети: Избягах. В Ломидол съм. Сам е леко неконтролируем. Непрекъснато къпе Фродо. Всичкият сапун с ягодов аромат на елфите свърши. Елронд започва да се ядосва.


Ден двадесети: Елронд реши да се оттърве от Фродо, защото му писна да не може да ползва банята на първия етаж. Голямо представление заради Пръстена. Съгласих се да тръгна със Задругата, в случай, че Сам реши да изкъпе мен. Добре би ми дошло.


Ден двадесет и първи: Арагорн очевидно харесва Фродо. Сам ще го убие, ако опита нещо. Помолих Сам да ме изкъпе. Той отвърна "Ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно." Безполезен пън.


Ден двадесет и трети: Мн. студено на връх Карадрас. Арагорн спечели спора за това кой да носи Фродо нагоре по планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да гейства на върха на пряспата може би ще трябва да го ударя с жезъла си.


Ден двадесет и пети: Не искам да минаваме през Мините на Мория, защото подозирам, че Балрог още се сърди за несполучливата среща, която имахме през Втората Ера.


Ден двадесет и шести: В Мините на Мория. Мда, Балрог още се сърди.


Ден двадесет и седми: Паднах в Сянката. Балрог е голям мръсник. Наложи се да правя някои неописуеми неща преди да ме пусне да изляза от пещерите. Реших да не казвам на другите от Задругата. Вместо това ще измисля някаква история за велика битка. Тръгвам към Елронд да видя дали може да лекува доста неприятни изгаряния трета степен на смущаващи места. Надявам се да не ми се присмее. Ако го направи, ще разкажа на всички за мръсничкия му уийкенд със Саурон. Ха!


.

КЗБТК