|
Тема |
Едно твърде несъвършено... |
|
Автор |
Mellindor (Wizard) |
|
Публикувано | 10.08.03 18:34 |
|
|
... стихотворение:
Лотлориен:
Страна без време и безсмъртна,
напролет, казват - най-прекрасна.
Отвред я мракът с плащ обгърна,
но тя остана светла, ясна.
Малорни златни се издигат,
листата златни тъй трептят,
вятър нежен щом ги види
и тревите тихо зашептят.
Страната златна той премина,
но нийде, нийде се не спря.
Странник бледен, без родина,
за отдих сетен замечта
в гората тайна и блестяща,
где злото нивга място няма.
Тъй странна, ясна и изящна,
че всеки пътник покорява.
Какво ще кажете за него?
П.П. Не ме разкъсвайте, първи опит за стихотворение ми е...
"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"
|
| |
|
|
|