Добре. Съгласна съм с това, което казваш. :) Аз съм за индивидуализмът, да. И наистина всеки човек има лични критерии (които обаче се формират по много интересни начини, като например какво ти е налагано за красиво още от малък и тука се включват телевизия списания и т.н., но тази тема трябва да се разглежда от психолог вече), но за разлика от преди когато те са се прилагали на местна почва, сега може да се прилагат много по-обширно. Тоест вместо да избираш между две българки да речем, вече избираш и прилагаш критериите си върху българка, американка, азиатка и мулатка и не може да се каже вече, че най-красивото се намира само в твоята си страна. И това, на което главно се опитах да опонирам на Грахчето, беше тезата й, че факта, че съм българка да речем би означавал да харесвам най-много от всичко българите - тоест те да са ми еталонът за красота. И според мен доказателството с митовете не може да важи, защото те са приказки и когато създаваш разказ, чието действие се развива в България, няма да пишеш за китайци, то е ясно.



N.