Ето и моето любимо стихче:

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз щи трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Незнам.

Никакво copy и paste! Знам си го наизуст!
Като го пишех, направо настръхнах - 8 реда, а толкова много асоциации и надежди!
Много е свежо! Браво на преводача!

За съжаление не го познавам в оригинал...

... mine neld loonaherun, loonamahalm ariasse...