Абсолютно съм против, че във "книгата и Арагорн-чо изглежда като объркано първолаче търсещо баща си из гората" :)

Във филма е направен като моткащо се и не смеещо да си поеме съдбата "хлапе", на което кака Арвен трябва да му казва "Всичко ще е ОК, ти само тръгни по пътеката"!
В книгата съмнения го глождят само от падането на Гандалф до преследването на орките, Мери и Пипин, защото не е сигурен каква трябва да е съдбата на Задругата.
Това е дълга тема и няма да я продължавам тук. Общо взето малко е останало от образа на Арагорн във филма и то по-скоро благодарение на играта на Виго Мортенсен, отколкото на сценаристи и режисьор.

Против съм и "няколкостраничното описание на чувствата на тоя или оня герои". Напротив. Описания колкото щеш на местности, пътища и въобще "декори", но не и на чувства, мисли или дори външен вид. Ако намериш такова място, кажи, моля те, да си преразгледам позицията :))))

Ще се себепорицая публично :)