|
Днес присъствах на първото излъчване на "Властелинът на пръстените: Двете кули" в България. Не мога да ви опиша вълнението, което изпитах при първите звуци на творбите на Хауърд Шор и изникването на логото на "Властелинът..." което видяхме и в "Задругата на пръстена".
И изведнъж се пренесохме в красивия свят на Средната земя. Гледката, което се простираше над Мъгливите планини, неописуемо величествените върхове над Мория и... споменът за битката на Гандалф с Балрога, но този път от по-различен ъгъл. Но вместо да продължим пътя си със Задругата този път последваме Гандалф, който пада в бездната заедно с Балрога. И то както винаги съм си го представял, четейки книгата...
Но нека не ви разказвам какво точно се случва - все пак вие ще искате да узнаете сами. Нека ви разкажа някои мои мисли, които ми се въртяха в главата излизайки от киното замаян и вдишвайки студения зимен въздух.
Няколко думи за превода. От самото начало това бе и най-голямото ми притеснение и за съжаление, трябва да кажа, че имаше защо. Не ме разбирайрте погрешно, като цяло преводът бе на високо ниво, но тези дребни нещица... ах, тези малко подробности, които един почитател на Толкин никога няма да пропусне. От нещата които си спомням, най-фрапиращи бяха тези неща:
1. Смеагол - през цялото време го наричаха 'Смийгъл", представяте ли си?!
2. Шлемово усое - не толкова голяма грешка, но пак дразни ухото - преводът бе 'Шлемов дол'.
3. Конят на Гандалф го бяха нарекли "Сребърна грива" вместо "Сенкогрив"
4. Варгите бяха преведени като 'Уарги'... разбираемо де
5. Ентосбор - беше преведено като 'сборът на Ентите' - неголяма грешка но ние обичаме да се вглеждаме в подробностите, нали? :)
А сега за Ам-гъл... Това беше най-реалният компютърно създаден герой, който някой някога е виждал. Йода беше добър, но Ам-гъл е истински! Начинът, по който говори, върви, бяга и всичко друго... незабравимо. Просто всеки от вас трябва сам да се увери. И само да не дадат Оскар за това... горко им.
Ентите бяха великолепни! Досега не можех да си представя как може едно дърво да върви, но затова пък днес видях това. В тях просто личеше каква огромна сила притежават и човек веднага разбира че не би искал да си има работа с тях. Нападението над Ортанк... каква гледка само! Това е една от незабравимите сцени от филма...
Баталните сцени са най-доброто, което някой може да заснеме. В първата част видяхме подобно нещо за кратко при обсадата на Барад-дур, но сега битките продължиха поне 40 мин. Оставям на вашето въображение да си представи за какво става дума.
Колкото до промените във филма, стриктните почитатели на книгата ще бъдат малко ядосани. Наистина има много промени, при това според мен някои абсолютно ненужни. Като например действията на Фарамир. В книгата е описан като абсолютната противоположност на брат си, а тук откриваме толкова голямо сходство, че се питаш "Това пък за какво са го променили?" Вместо да помогне на Фродо и Сам, той едва не ги погубва водейки ги в Осгилиат. Но с това просто трябва да се примирим тъй като вече не може да се промени. Изпращането на елфите на помощ на Рохиримите имаше смисъл и въздействието също е голямо. По този начин П. Джаксън илюстрира загрижеността на Елфите за Средната земя, както и другите им битки, неописани в подробности в книгата. Моментът с Корубана, естествено, са го оставили за третата част, но това не е изненада, защото се знаеше от самото начало.
За актьорската игра мога да кажа само добри неща. Всички герои играят по-задълбочено, което се забелязва най-много при Мери и Пипин. В тази част ролята на хумористичен отдушник бе поета от Гимли, и да си кажа честно - доста му отива. Изпълненията на новите герои - Теоден, Грима, Еовин, Еомер, Фарамир - няма да разочароват никой. Любимец ми стана Грима змийския език. Играта му бе толкова добра, че подсъзнателно започваш да го мразиш и ти идва да ликуваш, виждайки как го изхвърлят от Едорас. Направо невероятно.
Но най-голямо впечатление от всичко дотук ми направи Ам-гъл. Борбата между Смеагол и Ам-гъл бе така пресъздадена, че на моменти ту го мразиш и се гнусиш от него, ту в други моменти го съжаляваш както навремето Билбо и наистина се надяваш доброто у него да надделее. Знам, че това няма да стане, но дяволски добре е направено. И дори не можеш да се усетиш, че всъщност това е компютърен герой... толкова е истинско.
Спирам дотук защото още съм замаян, а ако се сетя още нещо - вие първи ще го узнаете.
|
"Двете кули" - първи впечатления
(колдун)
