"Властелина на пръстените" е книга написана преди повече от 50 години, като такава и предвид огромния си брой читатели е заслужила определението "класическа".

Авторът на книгата е човек със забележително хуманитарно образование, дълбоко свързан с митологиите на северно-европейските народи. Тези легенди и митове, според всеобщо признание са с подчертано епичен характер и съдържат максимален брой белези на това, което днес наричаме увлекателен приключенски разказ. Имайки предвид факта, че на тези епоси се базират почти всички от днешните произведения от жанра фентъзи и другият факт - че Толкин, като преподавател по английски език и литература и признат учен-изследовател на северните митологии, се е придържал изключително близо до тях, можем лесно да си обясним защо много теории имат като основа твърдението, че всички днешни автори на фентъзи взаимстват от Толкин.

Какво различава тогава "Властелина на пръстените" от староисландските саги например /защото ако не знаеш, ние черпим днес информация от тях, защото "Старата Еда" - общоскандинавските митове, не са останали за нас/? Отговорът не е много сложен: кавото различава всяка книга написана като роман от обикновените митове - художествено развитие на образите, детайлно описание на пейзажите и въобще окръжаващите декори. В този ред на мисли трябва да уточним, че покрай светът на "Властелина на пръстените", Толкин е написал една подробна митология, като нейния гръбнак "Силмарилион" е верен почти дословно на стила на традиционните митологии: подробно и изчерпателно описание на родословия, чисто епичен изказ, липса на детайлно изградени диалози и т.н.

Взимайки за база този разработен отделен свят, който от своя страна се корени в северно-европейските митологии, "Властелина на пръстените" навлиза в многобройни и многостранни теми, които са присъщи на всяка митологична структура: борба добро-зло, човешки ценности и слабости, толерантност, агресивност, отмъщение и семейни ценности /неразривно свързани за северните народи на Европа/. Така тази книга се придържа близо до основните тематики на всички свещени книги на човечеството. Тази й многоликост, подробното разкриване на многопластово и никога едностранчиво изградените герои /виждаме дребнавост да съжителства с великодушие, себеотдаденост със страх и т.н./, зрелищността на описваните сблъсъци, замаха при описанието на пейзажите, човечността и меката емоционалност, които излъчва целия разказ са нещата, които предизвикват привързаността на читателите на "Властелина на пръстените".

Трилогията /разделена на три книги по чисто икономически причини от първия й издател/ печели не само с посочените по-горе качества. За тези, които не са успяли да доловят емоционалността остава една интересна фабула, напрегната и плавно развиваща се сюжетна линия.

Всичко това прави "Властелина на пръстените" книга, която има качества, с които малко други могат да се похвалят.

На сухо твърдение - сух отговор. Липсата на отговор, бих изтълкувал като признание на безсилието да се състави добре аргументирано твърдение, тоест слабост на езика, тоест едно добро обяснение, защо въпросния субект не може да намери "Властелина на пръстените" за достойна, ако не за пръвързване, то поне за уважение книга.

Придружавам отговора си с молба, да ми посочите, ако не представлява прекалено голямо усилие за Вас, кои са не-тъпите и не прехвалени книги, които вие считате за достатъчно достойни на не са в групата на "Властелина на пръстените".

Редактирано от Cthulhu на 12.11.02 20:59.