Re: Мистерията на книгата... / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Моят първи допир с творчеството на Толкин беше от детското списание "Дъга" преди години (някои от вас сигурно не го и помнят). Историята за малкият Хобит и джуджетата, приключението с дракона направо ме бях запленили. Чаках с нетърпение следващия брой за да видя какво ще се случи. Още си спомням как изглеждаха Елфите в комикса... В "Дъга" тъкмо бяха започнали историята за "Властелинът на пръстените" и... спианието бе спряно. Няколко години след това, в библиотеката на братовчедка ми, намерих двата тома на ВнП (тези с грозните илюстрации) и прочетох книгата за отрицателно време. Това беше всичко което някога съм искал - един вълшебен свят, доста различен от реалния, в който имаше елфи, дракони, джуджета, магьосници и какво ли още не. Дълбоките теми, вмъкнати в сюжета не ме оставяха за миг без да мисля за тях. Жадувах за още и още.... Тогава излезе "Силмарилион" и да ви кажа, времето в което го четох е все още като сън за мен. Това беше една нова митология, съвсем непозната за мен, при все да откривах и познати елементи от другите ми любими митове и легенди. И когато един ден говорих надълго и нашироко с един философ за нея, се убедих, че така запленен не съм единствено аз. "Недовършени предания" дойде като естествено продулжение на "Силмарилион" и така започнах да се интересувам от Средната земя в по-големи подробности. И след това.... филмът. Ужасно се развълнувах, когато попаднах на официалния сайт на филма. Щяха да правят филм по любимата ми книга!! Това беше невероятно! Вече бях започнал да правя сайт за Толкин и покрай него се запознах с цяла вселена от почитатели на творчеството му. Да ви призная честно, бях притеснен дали прекаленото задълбочаване в темата няма по някакъв начин да разруши магията на историята, но за мое щастие това не стана. Прочетох книгата на английски и магията на Толкин ме завладя както никога. Безсънните нощи бяха нищо в сравнение с постоянните размишления за доброто и злото, за изкушението и истинското приятелство, за хората-орки около нас...

Надявам се, всеки от вас да сподели за "първия си път" и за истинските си чувства по темата....