|
Мистерията е доста присъща за ЛОТР...не мислите ли? мен, лично, тази книга ме омагьоса...никога няма да забравя когато за пръв път се докоснах до творчеството на Толкин....беше една прекрасна лятна вечер, аз се чудех каква книга да подхвана и изведнъж пред погледа ми, из между другите книги съзрях една малка, разнебитена от четене книжка...."Сестра ми е чела доста тази книга, значи си заслужава"- м...да, доста се доверявам на вкуса на сестра ми в това отношение...и така взех тази малка книжка и прочетох заглавието: “Билбо Бегинс, или до там и обратно"....прозвуча ми доста странно, някак различно, не виждах никакъв смисъл- Билбо Бегинс или до том и обратно?!. Все пак- не съди за книгата по корицата- взех я и си легнах :) И така, оправих си леглото, пуснах си тихо албума на Таркан (няма да повярвате колко се връзваше с четиво :) ) и се впуснах в приключенията на Билбо...прочетох книгата за отрицателно време :))))) Всичко беше идеално- не беше книга за малки деца, не беше и някаква сериозна и тежка книга , от която нищо нямаше да разбера...това стана една от любимите ми книжки..след това дълго бях пленена в чудния свят, който Толкин ми разкри........но всичко с времето си, както се казва...забравих за книгата, остана ми приятен спомен, така да се каже.....след половин година, бях на Говедарци, на ски с родителите си и приятелско семейство, а сестра ми си извади от сака една огромна тухла с надпис "Властелинът на пръстените" от Дж. Р. Р. Толкин....изсмях се и я попитах, дали има наистина намерение да чете това...после обаче се сетих за автора...сетих се, че и предишната книга не ме впечатли с външен вид, но поне не беше толкова огромна...сега книгата изобщо не беше малка и разнебитена, беше огромна тухла с величествено заглавие......е, или поне по-величествено от Билбо Бигинс.... .....загледах се в корицата, а сестра ми ми обясни, че това е продължението на Билбо .....когато чух това, много се зарадвах. Билбо беше една от малкото книги, които оставяха траен спомен в съзнанието ми и бях щастлива, че ще имам възможността да изжгивея още приключения с млкия хобит, че книгата има продължение...видът на книгата определено ме изплаши, беше огромна...а в очите ми тя беше още по-огромна...беше направо гигантска...:))))......да си призная ЛОТР изобщо не четях с такава бързина, както Билбо...Лотр беше книга, в която да вникнеш не беше достатъчно....трябваше да я усетиш...затова и препрочитах и препрочитах отделни глави, станици или откъси...до такава степен бях вманиечена, че всяка полянка си представях до най-малки детайли...и опредилино, когато я свърших очите ми се насълзиха...да си кажа, сега книгата не ми се струва толкова огромна....някак не исках да свършва....бях свикнала с тази книга, бях я възприела като нещо, което няма край....и се оказа точно така...."Билбо Бигенс или до там и обратно" се загнезди в съзнанието ми, докато Властелинът на пръстените остана в сърцето ми....това имах предвид в началото, като казах, че книгата е омагьосваща! А вие, не мислите ли така?
|
Мистерията на книгата...
