Това че действията на героите му са лесно предсказуеми. Едно от малкото неща, които са ми направили лошо (малко е силно казано, ама не се сещам за по- добра дума) впечатление, докато съм чел романите му е, че така и не успях да се изненадам. Няма го елементът на тръпката и неочакваният развой на събитията. Героите му са съвсем... както си му е реда и постъпват точно както очакваш от тях. До известна доза липсва оригиналност в случая. Единственото, което леко ме изненада беше моментното "заслепяване" на Боромир и опита да отнеме Пръстена, но като се позамислих си дадох сметка, че отново става въпрос за постъпка, която би следвало да се очаква.

Другото е че има доста битки, но не ми харесва как са описани. Някак си липсва действие, статични са. Не че са описани зле, но трудно се усеща атмосферата на жесток и кървав бой (какъвто примерно е този при Шлемово усое). Липсват ми и преки съревнования между героите... Дуела между Гандалф и Саруман, който е вмъкнат във филма ("Задругата"), но не е описан от Толкин ми се струва много готина идея, но не. Единственото изключение, за което се сещам е двубоят между Еовин и Краля- Чародей, но един такъв дуел за книга от над 900 страници...
В "Силмарилион" вече е друга история, там дуели и битки има колкото си щеш, но проблема с описанието им остава, че и се влошава.

Страшно крайното разграничение Добро- Зло също не ми е по вкуса. Над 90 % от героите са или "бели", или "черни", което не че е кой знае какво, но все пак може и по- добре. Аз поне не успях да открия много персонажи, които наистина да не са нито много добри, нито много зли. А да, и това виждане, че орките, видите ли са най- големите уроди на света, пък елфите са най- красиви, най- умни и въобще по- по- най във всичко, също не ми харесва.

Опа... Май излезе по- дълго, отколкото го мислех

*приготвя се за линчуване*