В отговор на:
"Прераждането на Гандауф" не е никакво духовно развитие, ако питаш мен. А ако очакваш "Вуастеуина" да е сценарий на фиума наистина ще се разочароваш.
Като искаш духовно развитие може да пробваш с Бибуията, Корана, Бхагавад Гита... А има и още една книга: "Сиумариуион" - там духове и развития с уотапа да хи ринеш.
![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif)
м-дам, тая работа не е като оная работа
Виж Unbreakable, проблемът в твоя случай според мен лично е, че нямаш съответната настройка за възприемането на Толкиновите текстове и я нямаш именно заради филма.
Филмите са нещо прекрасно, но едно от лошите им качества е, че ти поднасят наготово всичко онова, което при четене мозъкът ти трябва да се постарае, смели и произведе т.е. - твои лични образи. Ти си се "натъпкал" с филма и практически си загубил възможността да получиш своя си представа за Средната земя.
Лош късмет, донякъде а до някъде известен мързел ... четенето е трудноемко, факт. В сравнение с киното, много трудоемко. А Толкиновия свят нямаше да бъде нищо именно без всичките тия описания - в тях се съдържа информацията, която превръща тази книга в едно почти "реално" место. Какво мислиш, че са чели сценаристите и режисьора за да направят филма? Те тия описания.
Ако на теб ти се струва "скучна" Властелинът то тогава другата, практически най-ключова Толкинова книга - Силмарилион, която е спомената по-горе, изобщо няма да ти е по силите. Моите съболезнования. Макар, че действието там се развива повече от стремиглаво, мозъчните напъни, които ще се наложи за влагаш са още по-големи.
А що се отнася до развитието на героите - всички толкинови герои се променят, някои страшно много, но за да стигнеш до това трябва не само да четеш, но и да вникваш, обмисляш, сравняваш и най-вече чувстваш нещата. Нито Арагорн е същия човек накрая - той намира сили в себе си за да повярва, че може и трябва да поведе хората, нито Леголас е същия - той отваря очите си и вижда света по начин, по който никой елф не е могъл, и Гимли не е същия поради ред причини ... и т.н., и т.н. да не говорим за Хобитите. Затова краят на тази книга е ключов - тогава се вижда кой всъщност как е преживял всички тези събития. Тъй че ... ахъм, не си прав да знаиш.
Die! Resurrect! Die again!
|