Ми като начало: хобитите бяха като деца, черните конници - някакви куцащи ветерани от Великата Отечествена, чернокожи (а не невидими). През тях се минаваше като през пушек, пък те можеха да се телепортират. На границата на Ривъндел се оказаха цяла дивизия, срещу тях беше не Глорфиндел, а Леголас (бяха съумели да го изобразят дори по-геистичен отколкото в игралния филм). Гандалф беше нещо като жреца от Астерикс (май се казваше Магикс), Арагорн - Винету, размахващ гордо потрошено парче железо. Рохиримите страшно ми напомниха на една стара книжка за Момчил войвода, сякаш авторът беше ползвал същия шаблон.
Вярно, че по него време не е имало спецефекти, ама поне озвучаването можеха да направят доста по-добре - рога на Боромир и този на Хелм звучаха като запис на рота, яла две седмици наред само зрял боб, назгулите като свинки на заколение.
Особено дразнещ беше образът на Сам - все едно изваден от приказката за вълка и трите прасенца. Дебел, тъп, наивен, мигащ на парцали, кикотещ се като осмокласничка, като видя елфите на Елронд имах чувството, че щеше да получи остър пристъп на диария. Впрочем и той ми заприлича на образа на някой римлянин от Астерикс.
Кралят на Ангмар беше камара кокали. Голъм - безформена купчина кал. Може би е несправедливо да обвинявам авторите, но все си мисля, че поне малко повече фантазия можеха да вложат. Особено при изобразяването на ента - еднодръвка на крака с отрязан клон за нос.
В много от сцените липсваше, как да кажа, заряда от книгата. Например при идването на Гандалф при Теоден, нашият човек само рече, че лошо се води държавната политика, при което кралят прогна лъжливия Грима и мина на страната на доброто.
Като цяло: прилично като за филмче тип "Волтрон" от 70-те. А, да кажа поне едно положително нещо - на места анимацията ми хареса, получаваше се почти 3D-ефект. Но май с това се изчерпва хубавото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите