Някога отдавна на пътя край голямото дърво, на която висяха жалките останки на двама-трима отдавна обесени разбойници, на едно ниско, но широко пънче бе поседал пътник стар.
В едната си ръка държеше малка книга – мазна, парцалива, страниците на която току се сипеха настрани, а той – немощния старец, търпеливо ги събираше с треперещите пръсти, и плюнчейки палеца си издирваше точното им място сред останалите страници, на туй видно тъй ценно за него издание.
По пътя се зададе облак кафява прах и ето, че от него изплуваха образите на ездачи – много бяха те и часове наред се точеха край прашния кръстопът. А старецът седеше и четеше своята книга, страниците падаха отново и отново а той търпеливо ги събираше и ги връщаше на место ... докато една от тях не полетя с повея на вятъра и не попадна под копитото на един едър черен ат.
Старецът вдигна очи и срещна черните очи на ездача – млад рицар, в масивна броня. На главата му светеше царска корона, на кръста му висеше древен меч, чиято ножница бе обсипана с диаманти а в ръцете си държеше златния жезъл на царската власт.
И ездачът скочи от коня, вдигна падналият лист и преди да го подаде на стареца се вгледа в написаното. Прочете ред, два, сбърчи чело, подаде листа и викна на стареца за да заглуши дрънченето на метал и гласовете що се носеха край него:
- Старче, това ли си намерил да четеш сред толкова велики книга на света? Сред цялата премъдрост, след всички тайни скрити в жълтите им страници? Та това дори не е книга а някакъв глупав списък с имена!
А старецът се усмихна и в топлите му очи грейнаха звезди. И каза той тихо, тихо:
- Тъй си е ... тъй си е царю. Стар съм вече. Загубиха се нейде в младостта ми великите книги, забравиха се техните тайни, изчезнаха като дим всичките премъдрости и ето останаха само тези имена – имената моите приятели, които всичките тези години бяха до мен, тъй както тези войни са днес до теб.
И царят, чул това се усмихна широко, поклони се на стареца и потегли отново по прашния си път. Защото макар и млад, той знаеше, че на този свят всичко изчезва, всичко се променя, всичко се забравя, но едно нещо не се губи - имената на приятелите.
ЧРД Шеф и нека в твоята книга има много имена на верни и добри приятели!
Die! Resurrect! Die again!
|