Аз лично не смятам, че за да разбереш злото, трябва да си зъл. То няма и нишо сложно за разбиране, поне в случая. Тулкас не толкова разбира природата на злото, колкото прозира мошеничествата на Мелкор. Също като Улмо, междувпрочем. Според мен, Тулкас не е зъл. Гневлив, склонен да взема прибързани решения, но не и зъл.

Тук вече не съм съгласен. Има алчност и алчност. Поне в посочените от мен и теб примери. Джуджетата просто обичат собствените си творения и ги пазят ревниво. Но аз не съм чувал за джудже, посегнало на чужда собственост. Докато Мелкор жадува за всичко, което не му принадлежи. За върховна власт и сила, за Силмарилите и т.н. Самият той, за разлика от джуджетата не е създател; той е разрушител. Права си, че всичко тръгва от гордостта, но основното, което движи Мелкор според мен е алчността.

Не виждам защо не приемаш "праведния гняв". Нима е лошо Тулкас да се вбесява в присъствието на Мелкор, след като въпросния е извършил толкова гадости, че не ми се изброяват? На мен Тулкас винаги ми е напомнял на бог Тор от скандинавските митове и легенди- кибритлия, който лесно се ядосва, но не таи истинска злоба в сърцето си.