Разбирам аргументите ти. Аз не казвам, че Тулкас е зъл, но въпросът според мен опира до това трябва ли, за да съзнаваш какво е добро и какво зло, да притежаваш нещо (повече или по-малко) от едното и другото. Как иначе можеш да разбереш природата на нещо, ако (най-малкото поне) не го разбираш? А става ясно, че Тулкас разбира донякъде природата на злото (зло в най-общ план тук).
Гневът може да не е осн.емоция на злото, но е не-добро; алчността също не можем да определим твърдо като зло-то тогава всички джуджета са зли. А злото у Мелкор не се корени в само в неговата алчност, а произлиза от гордостта=горделивост, тщеславието и жаждата за овладяване (не е същото като алчност) на света=властолюбие. Всичко тръгва от гордостта и бунта срещу Твореца.
А понятието "праведен гняв" не мога да го приема, също както и "благородната лъжа". Хората сме майстори, когато искаме да оправдаем постъпките си с някакъв благороден мотив. Едно време в училище учителката ми по литература разви една идея (заимствана от индуизма навярно), че когато се ядосаш, сам си виновен за това, сам си отговорен за този свой гняв. че трябва да търсим причините за постъпките си преди всичко в, а не извън себе си. Мисля, че донякъде е права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите