Извинявайте за късното включване. Просто исках да премисля някои неща и по възможност да гледам филма още веднъж. Е, второто не стана, но за сметка на това ето някои мои наблюдения и разсмисли по темата:

Накратко, това е поредният филм, който ме остави с крайно противоречиви чувства. От една страна, това е най-достоверният исторически филм, правен от американци, а като се вземат все пак предвид изобилието от глупости, това говори адски зле за останалите филми. От друга, сценаристът е за бой - първитя един час създаваше впечатление за нещо адски разпокъсано и хаотично, а и пак имаше редица клишета... От друга страна, Ридли Скот за пореден път доказва, че е невероятен режисьор, комуто ако позволят да си развие идеите, прави чудеса. От което филмът само печели, защото има внушение и излъчване. Също така печели и от факта, че засяга някои теми като чест, достойнство, доблест по начин, който поне лично мен не само че хич не ме дразни, а даже много ми допада. Битките - Мрак е прав, тук не залагаха на епичност, а на трагизъм, и въпреки това бяха впечатляващи. Музиката - масово се твърди, че една отмелодиите била 1:1 от "Тринадесетия воин", ама тоя филм хич не го помня, така че тук пасувам; останалата музика не ме изненада с нищо - абсолютно предвидима, и въпреки това намясто.

Актьорите - Джереми Айрънс прави страхотна роля отново, въпреки че персонажът му, както и този на Лиъм Нийсън, са измислени. Едуард Нортън къщо се справя чудесно, особено в роля, състояща се основно в глас. Блуми - дърво си е и дърво ще си остане, макар че този път наистина мязаше на мъж повече от всякога. Ева Грийн - уф... готина е, ама само на визия не става. Тя обаче заслужава извинение, защото я бяха вкарали в типичния скапан калъп. Двамцата Брендън Глийсън и Мартон Чокас на моменти наистина дразнеха (особено една две реплики на първия), но като цяло наистина се справяха както си трябва. Обаче черешката на тортата беше Хасан Масуд - той не изигра Саладин, той беше Саладин! И то Саладин, такъв, какъвто са го виждали съвременниците му, решителен, силен и достоен владетел, като какъвто са го почитали дори и европейските му врагове.

Някои мрънкали, че филмът бил едва ли не реклама на Ал Кайда, бил про-арабски и тн... Ми не можем да наречем черното бяло - по онова време най-големите мръсотии в Палестина са ги вършели точно кръстоносците. Даже се стига дотам Рейналд де Шатийон да пуска кораби по Червено море с цел да ограби Мека и Медина... Това при условие, че арабите не са поругавала християнските светини и дори след като превзема Йерусалим, Саладин дава възможност на максимално количество хора да напуснат града свободни. Е, вярно, срещу откуп, но факт е, че той лично плаща част от откупа. Също както е вярно, че това се отнася само до т. нар. латински християни - православните не ги закача. Въобще, арабите бяха направени страхотни!

Та стигнахме и до историческата достоверност... Значи, като цяло, събитията са представени горе-долу такива, каквито са били наистина, като перлите са няколко:
- обсадата на Йерусалим, продължила няколко дни, и завършила с преговори между Балиан и Саладин (между другото, самата обсада е направена невероятна!);
- Рейналд Де Шатийон наистина пленява керван, в който пътува сестрата на Саладин и това не му е първото подобно деяние;
- екзекуцията на Рейналд лично от Саладин след битката при Хатин и думите на Саладин към Ги дьо Лузинян;
- ясното разделние между рицарите от различните ордени, и особено разликата между тамплиерите и хоспиталиерите - първите с бели туники с червен кръст, вторите с черни туники с бял кръст; също и бойният вик на тамплиерите (God wills it, превод на латинското Deus lo vult, което са и последните думи на папа Урбан ІІ при обявяването на Първия кръстоносен поход сто години по-рано);
- изборът на Сибила на Ги дьо Лузинян...

...макар че тук започват и глупостите:
- съперникът на Ги не е Балиан д'Ибелин, а Раймонд ІІІ, граф на Триполи, който изцяло отсъстваше във филма. Неговият персонаж беше размит между тези на Балиан и Тибериас (който, както вече казах, не е реален исторически персонаж, а и името му, на английски (Tiberias), означава всъщност областта Тивериада в Палестина, където се намират и рогата на Хатин). Също така буди недоразумение и отсъствието на Жерар дьо Ридфор, велик магистър на орденът на тамплиерите и съветник и подстрекател на Ги дьо Лузинян. Същият е пряко отговорен и за коронясването на Ги, и за конфликтите със Саладин (макар че всъщност Раймон замесва султанът в събитията), и за поражението при Хатин, защото именно негов е катастрофалният план за действие. По мое мнение, образът на Жерар е размит между Рейналд и Ги, които в исторически аспект изобщо не са били тамплиери.
- следващият голям гаф, тамплиерите. Това не е светски орден и това поголовно бесене на тамплиери в началото беше меко казано нелепо, тъй като те не са подчинени на светско законодателство и могат да бъдат съдени единствено от папата...
- Балиан д'Ибелин не е законороден, женен е за някаква византийска принцеса и няма никакви взаимоотношения със Сибила. Тя пък, след падането на Йерусалим се оттегля в Акра и умира там.
- Появата на Ричард Лъвското сърце в края на филма. При условие, че това става във Франция изскача рогичният въпрос къде е Филип ІІ Август, който също участва в похода и даже най-често действа съвместно с Ричард, независимо че хич не се разбират.
- за финал, макар че не е към историческата част - така и не разбрах как един ковач стана такъв отличен военачалник. Въобще, героят на Орльо беше порядъчно идеализиран, точно като за малоумни американци! Аман бе...

За финал, филмът ме остави с противоречиви чувства. От една страна много ми хареса, от друга - много ме издразни. Но ще го гледам поне още веднъж преди да си изградя окончателно мнение.

No one remembers the singer. The song remains.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите