Нека аз, като представител на консерваторите, да си кажа :)


Първо, не знам къде е заявено като "авторова" хипотеза :) Признах си, олекна ми :)

Освен това, държа да напомня, че несъмнена доказателствена стойност имат само Властелина и Хобит. (В противен случай може да забравим за несъмнено човешката кръв на Арагорн. Което аз лично не ща да правя :))) До известна степен и Писмата.

От другите писания на Толкин & Син, нещата се приемат дотолкова, доколкото не противоречат на споменатите издадени от професора книги.



1.Гандалф упорито избягва да се проявява в мощ.
Това е по длъжностна характеристика на заемащия длъжността "Истар"


2.Въпреки , че всички истари би трябвало да са равни по сила на Саурон, той лесно побеждава всички, без Гандалф.
3.Саруман, за който се предполага да е по-силен от Гандалф, също е пречупен от Саурон.
Тц. Пак по длъжностна характеристика.
Освен това никой на никого не е равен. Всеки си има своите умения.
А и "непобеден не означава непобедим".
А и Гандалф се пази от Саурон и не си позволява възможност да премери сили с него. След срещата от ен-ти вид в Дол Гулдур.

Какво значи "силен"? И какво значи "силен" по смисъла на Толкин? Ако някой не се сеща колко са най-силните в писанията му, нека се обърне към Сийборн :)


4.Гандалф убива балрога, който не е никак слаб противник, да не говорим, че за разлика от други той се завръща доста бързо обратно в Средната земя, за да завърши мисията си.
Маяр срещу маяр. Какво странно има, че единият побеждава другия? То се знае и за айнур, който не само не може да посегне на маяр, но и се притеснява от наличието му (справка Мелкор и Мелиан)


5.Олорин се предполага да тръгва с нежелание към Средната земя, а пък впоследствие се оказва най-"корав" от всички истари.
Това, че не искаш нещо, не означава, че не си пригоден за него.
Мисля, че просто излиза най-съвестен от всички :)


6.Елфите почитат основно него и по-малко или никак останалите истари, макар че със сигурност са знаели какви са.
Да, в края на Властелина може и така да е :)))


7.Всъщност войната за пръстена представлява последния епизод от сагата със силмарилите и именно през нея нолдорите получават окончателно прошката на валарите след изпитанието на Галадриел /централен момент в повествованието/.
Що за аргумент?
Аз по-скоро бих казала, че тогава Галадриел сама си преценява, че й стига толкова и й е време да се прибере. Че е постигнала някакво "ниво", удовлетворена е и може да мине в друг етап от развитието си :) А не, че Валарите са й простили.
Но не виждам връзката с Манве в ролята на Гандалф.




Отделно, аз предпочитам да вярвам на думите на Гандалф във Властелина: че няма власт над никое кралство, че и той е наместник в средната земя, че е бил върнат след битката с балрога. Както и на характера и начина на действие на Манве, описани в Силмарилион.


Грах, на теб как ти се харесва идеята за Манве, изперкал от ветровете на Таникветил и юрнал се да се ларпи в Средната земя?

Обичай съдбата си