Нещо съм питащо (се) настроена напоследък.

Имаме една черта тук, която ми идва мътително. И мисля, че това е неспособността ни да четем истински. Включвам себе си в челото на списъка на неумеещте да четат, т.е. да разберат другия.

Всеки има нещо в главата си. Освен клетка-две, там има някакви настройки, някакви нагласи. И ние, без да отделим време, за да разберем какво всъщност ни се казва, за по-лесно нагаждаме чуждите думи към нашите нагласи и така става една говорилня, в която важното е да си кажем мислите, а не да споделим ново, взаимно разбиране.

Всички сме тук за да търсим нещо - общуване, информация, хора, отдушник или каквото там търсим. Или поне така си мислех. Имаме прекрасно средство за обогатяване - възможността да срещнем хората и мислите и чувствата им, да преценим и преразгледаме себе си през тях.

А губим толкова ценно време. Вместо да отделим мъничко, за да се разберем какво идва отсреща.

Ето, човекът казва "izvinqvai pi4 no ne razbrah kakvo si isi kupil , i kak mojej da sravnqva6 izob6to ne6to s "vlastelina ..." mngo knigi sum pro4el no tazi naistina e razli4na.mnogo ma6tabna s otdelqne na dostu4no vnimanie na vseki detail, tolkin e velik."
Какво рабираме от тези думи? Че той има проблем с постройката на изреченията си (което го прави сродна душа автоматически :), че не е стигнал до убеждението, че за българите е по-удобно и естетически приятно да общуват с българска азбука. Да, това е така.
Но се вижда още, че той е като всички нас - т.е. намира Властелина за различен. Оценява задълбочеността на Толкин и прекрасното му съвършенство в изпипването на детайлите. Освен това стига до извода, че човек, постигнал всичко това, е велик.

До тук добре.
Ти му отговаряш пак с неща, с които сите ние сме съгласни:
"наистина е велик,но не е единствен.
глупаво е да издигаш един човек на пиадестал и да обявяваш всички останали за недостойни дори да се сравняват с него.
вземи прочети малко книги."

Да права си. С всичко. Толкин не е началото и краят. И е хубаво хората да четат.

Но аз не виждам пряката връзка между думите на one и твоите. Т.е. не виждам с какво твоите думи са провокирани от неговите.

Не, Лалаит, не те обвинявам :) Просто така, съвсем по офофски, се чудя как така не умеем нещо толкова жизнено важно - да комуникираме двупосочно. Не само ти, не само one, дори не само аз :) Масово не го умеем. Какво трябва да направим за да се научим. Някакъв слушателски уъркшоп ли да си организираме (казано на черковно-славянски)?

Поздрави! И дано се научим да се учим в движение, защото имаме малко време тук и сега.

Обичай съдбата си