|
Мисля че написаното в Силмарилион е в противоречие с тезата на Аннатар, Грах.
"Най-мъдър сред маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост."
Не подминавам възможността Манве да е приел облика на Олорин/Гандалф, но поне от моя гледна точка звучи неправдиво.
Още един цитат, изваден от Речника с имената на Силмарилион-
Олорин- Маяр, един от истарите (вълшебниците); Известен с имената Митрандир, Гандалф и т.н. Във Властелинът на пръстените самият Гандалф казва "... Олорин бях на младини в забравения Запад"
Ако това не е достатъчно само по себе си, бих опитала да оборя и аргументите според казаното в книгите и личното си мнение по ъпроса.
В отговор на:
1.Гандалф упорито избягва да се проявява в мощ.
2.Въпреки , че всички истари би трябвало да са равни по сила на Саурон, той лесно побеждава всички, без Гандалф.
3.Саруман, за който се предполага да е по-силен от Гандалф, също е пречупен от Саурон.
4.Гандалф убива балрога, който не е никак слаб противник, да не говорим, че за разлика от други той се завръща доста бързо обратно в Средната земя, за да завърши мисията си.
5.Олорин се предполага да тръгва с нежелание към Средната земя, а пък впоследствие се оказва най-"корав" от всички истари.
6.Елфите почитат основно него и по-малко или никак останалите истари, макар че със сигурност са знаели какви са.
7.Всъщност войната за пръстена представлява последния епизод от сагата със силмарилите и именно през нея нолдорите получават окончателно прошката на валарите след изпитанието на Галадриел /централен момент в повествованието/.
1. Смятам че Гандалф използва мощ, макар и прикрита. Това си опира до внушението на книгата, замисли се как той се справя с черните конници на Бурния връх. (В крайна сметка обаче и Арагорн прави същото ;). Когато се изправя срещу Краля Назгул пред портите на Минас Тирит в третата книга. За мощ може да се определи и смелостта му да вземе палантира. И факта че отказва пръстена (въпреки че го желае... по някакъв особен начин). Но ако визираш Мощ каквато да речем използват Саруман, Моргот или Саурон, той наистина я няма. Но пък от тази гледна точка Манве съвсем открито си показва кой е в Силмарилион, особено в началото при сътворението на Арда и плена на Мелкор.
2. Саурон е преминал към Тъмната сила. Замисли се, обучавал го е лично Моргот. А Моргот определено е бил над другите валари по мощ. Следователно Саурон си е имал доста кадърен учител. Следователно НЕ ВСИЧКИ истари са равни по сила на Саурон ;)). А си е много нагледно казано, че поне сред Маярите Ганалф е бил най-мъдър. Ако направим равносветка с останалите истари ще установим, че
Саруман- тотално се проваля в мисията си. До известна степен се присъединява към Саурон, следователно Саруман не може да бъде вписан в категорията "победени от Саурон". Та той си е доброволец.
Радагаст- къде, по балрозите, е казано че Саурон го побеждава?! Радагаст просто не взима участие във Великите дела. До последно си остава верен на Явана.
Ирмо и Палантро (не знам дали точно така се казваха)- за тях важи също че няма абсолютно никаква информация да са били покварени от Саурон.
Гандалф- за него си знаем че не е ;)
Така че аргументът ти няма почва.
3. Тук малко е се повторя, но Саруман не е точно "пречупен". Той сам започва да търси мрачната сила, да осъзнава колко е могъща и т.н. Естествено до известна степен Саурон се е възползвал че може да му натрови докрай ума, но преди това Саруман вече и бил подготвен.
4. Как ги чу накрая тайните съвети
вечни Властелини от Аман да пращат
пътят е забравен, що нататък води
а със простосмъртни Манве не говори... - Недовършени предания.
Като за начало истарите имат благословията на Валарите и след като всички останали са се провалили Олорин/Гандалф е единственият им шанс за успех и победа в Арда. Да не говорим че в стихчето е намесен Манве, което по някакъв косвен начин внушава че той самия желае да бъдат изпратени "вечните властелини" към средната земя. Не са ми под ръка преданията, но почти съм убедена, че там се споменаваше че Манве е един от валарите, които избират кои да бъдат истарите. В смисъл както Явана и Ауле избират съответно Радагаст и Саруман, така и Манве избираше... гандалф? Май... а май не.
5. Е, нали сам каза че Саруман е най- способен и велик от истарите ;))?! Или като казваш "корав" имаш предвид "верен на първоначалната мисия"? Този аргумент е прекалено мъгляв.
6. Нима останалите четирима истари са дали основание на елфите да ги почитат? Освен това елфите много са уважавали Саруман, преди да им измени. Радагаст- та той също не се е интересувал кой знае колко от елфи. Вълнували са го творенията на Явана, всичко живо, което расте и диша, сътворено от нея. Двамата истари, които отпътуват на изток- никакви сведения за тях, никакви данни какви са им били отношенията с елфите.
Извод- Гандалф принципно е доказал че е свързан с тях, участник е в Белия съвет (също като Галадриел и Елронд), не им е давал поводи да се съмняват в него, защитавал ги е и прочие. Ако бях елф щях да изпитвам известно уважение към подобен човек (истар;).
7. Нито смятам че Третата епоха има нещо със Силмарилите, нито че изпитанието на Галадриел е чак толкова ключово в повествованието. Ако имаш желание да спорим изложи повече доказателства, защото така мога само на сухо да изказвам несъгласието си с твърдението ти, без да знам какво целиш да кажеш.
_____________________________________
П.П. Можеш да кажеш каквото ти душа иска, само стига да го докажеш после 
Flake:We don’t explain the lyrics to our songs- you hear them, you feel them...Редактирано от Eowyn_ на 04.01.05 18:41.
|
Re: Кой всъщност е Гандалф? [re: Mist]
