Честно казано, минавало ми е през ум, че тази въздържаност от литературно озлочестяване (:)) ) е плод на височайша снизходителност към природата на жената, като по-крехък съсъд от тази на мъжа :)))

Нямам впечатлението обаче, че женските образи са лишени от драматизъм (тоест, да са представени само като чисти и неопетнени създания, лишени от вътрешни съмнения, стремеж към Великото и неправилен изобр, на които се радват в пространни описания другите ... твари (сред тях и мъжете :) ).

Галадриел, например, е една от подстрекателките на нолдорския бунт срещу волята на Валарите, благовидно лицемери пред Мелиан за първото братоубийство сред елфите и разгръща доста несвойствена (за очакванията на средния мисогенист :) ) политическа дейност, която се възнаграждава не по-малко в последствие, отколкото хепиенда из Гондорското кралство.
Когато Толкин я среща с Фродо в Лот-Лориен, поведението й е много сходно с това, ако Гандалф беше с пола - сиреч, дублира един от централните и най-обичани образи от Властелина.

А и самият Толкин, ако се съди по Недовършените предания, е разработвал версии, с които да доизчисти петната от Северното проклятие върху Галадриел. Не го е направил (предполагам, защото е трябвало да променя доста, вече изтъкани, нишки от повествованието), а и защото все пак е осъзнал, че в Средната земя И Върховните елфи си остават по-близо до злото, отколкото биха били Валинор. Оставяйки близостта на Сянката да тегне върху мотивите на Галадриел да прави едно или друго до последно, Толкин изгражда в нейно лице по-пълнокръвен герой, отколкото дори Феанор се е радвал в "Силмарилиона" :)

Та, мисълта ми е (ако не я направих неразбираема от пустословни криволици), че Толкин не само не прави женските образи иманентна част от Злото, както често се случва с мъжките, но не ги лишава и от правидиво литературно описание (макар и с малък дял в "екшъна").

:)

ПП. Що се отнася до Еовин, аз наистина не мисля, че мъж толкова естествено би игнорирал факта, че насреща му седи Цар-Чародей. Самитя факт, че му липсва голяма част от тялото (гуша, например), би го разколебала КЪДЕ точно да го наръга с меча, за да умре :))) А като бидат засегнати близките хора, жените стават страшно докачливи и изненадващо целеустремени :))

"С клоуните дойдоха и сълзите".