Чувства се съперник на Илуватар в началото, но после в един момент се налага да осъзнае колко е паднал - когато ония идват с Ангаинор.
Чакай да цитирам пак Толкин, за да видиш колко ясно е казано - в есето "Мелкор Моргот", което съм превела, ама си го стискам най-скръндзаво, щото чакам да тръгне Университета, та да изкопча някой кредит за него при първата му публикация ;)

---

Така в крайна сметка те /Валарите/ стигат до Утумно и откриват, че "Морготът" вече няма в този момент достатъчно “сила” (във всякакъв смисъл) да се защити от директен личен контакт. Манве най-накрая отново се изправя очи в очи с Мелкор, което не се е случвало откакто е влязъл в Арда. И двамата са изумени: Манве – да види упадъка на Мелкор като личност; Мелкор – също да открие това от собствената си гледна точка: сега той има по-малко лична сила от Манве, и повече не може да го уплаши с погледа си.
Или Манве трябва да му каже, или той сам трябва внезапно да осъзнае (или и двете заедно), че това се е случило: той е “разпръснат”.

---

a wee little girl with a can of gasoline