|
Тема |
Re: унижението [re: MANlMAL] |
|
Автор |
Gallandro (орк-меланхолик) |
|
Публикувано | 09.09.04 13:31 |
|
|
За мен това да унижаваш допълнително някой паднал е доста по-голямо зло, отколкото да се опълчиш срещу по-силните заради възгледите си.
Не виждам нищо лошо в това да се бориш за идеите си дори на другите това да им се вижда лошо. Може и да не е хубаво, но е разбираемо. Това да тъпчеш вече загубилия обаче е чисто зверство и издевателство.
Колкото до изказването на Лорета, че Мелкор бил изглупял, като измамил валарите и ги подкопал от вътре... абе не разбирам много, но си мисля, че обикновено за глупаци се водят изработените, а не измамника...
Мелкор, ако не друго поне има достойнство. Не мисля, че щеше да стане добричък, ако се бяха отнесли с уважение към него, но едва ли щеше да действа по този начин, ако не беше унижен. По-скоро щеше отново да се опъне открито... и така няколко пъти... Щеше да се получи, като да биеш кученце с вестник по носа докато не се научи, че така е лошо или да им писне и да го затрият напълно по някакъв начин. Щом си тръгнал на война имаш два избора - да унищожиш напълно противника или да му покажеш, че си по-силния и да го оставиш да си помисли... гаврите се отразяват зле и на двете страни.
Колкото до "толкиновата гледна точка" въобще не съм съгласен, че може да определи вечното унижение, като последен шанс на някое същество. Неговите герои и добри и лоши винаги се стремят към достойнство. По-скоро е оказана безизходицата и глупоста, които идват в края на всяка война. Мразя тези примери, но да вземем първата световна война - победителите унижават победените и след няколко години си имаме втора световна война... Или пък 100 годишната война между Англия и Франция. Това всъщност е непрекъсната поредица от неизброим брой войни в края на които победителя се гаври с победения и той си го връща и т.н...
|
| |
|
|
|