Причината е доста проста - значително по-интересно е.

Опитай се да измислиш нещо интересно за някой, който е съвършен - той не прави нищо лошо, нищо забранено, нищо излизащо от рамките на доброто поведение, добрите дела и изобщо просто няма какво даже да кажеш за нещо освен: амииии... добро момче - папка, слушка, не пие, не пуши, по жени не ходи, в никакви проблеми не се забърква ... и да го потупаш по главицата.

Виж друго е с лошите момчета - там има материал за романи, не случайно романите се занимават или с лошите или с лудите, като те тия две категории силно се припокриват.

Мелкор, разбира се в никакъв случай не е глупав. Той е твърде много емоционален. И твърде малко рационален. Той непрекъснато се мята от едната крайност в другата, изпада от екстаз в дълбоко униние, мрази до дъното на свръхдълбоката си душа и едновременно с това получава душевен оргазим при вида на нещо наистина внушително и най-вече разрушително.

Именно в този смисъл винаги ми се струвало, че в двойката Мелкор - Саурон, Саурон е играл ролята на пожарникар - той постоянно е търчал да гаси пожарите на шефа си и въпреки това го е обичал безкрайно, защото Мелкор е умеел да прави поразителни неща а Артано се е пракланял пред възможностите му. Представете си този гениален инжинер след айнурите, в мига, в който за пръв път е застанал пред Атгбанд и е видял на какво е способен Мелкор ... мисля, че се е обърнал не толкова заради самия Мелкор, колкото именно заради неговата откачена креативност, който ужасно му е допаднала.

но ... всичко гореописано, особено тези мои нескопосани тексчета, който си позволявам да хвърлям тук са са съвсем, са съвсем моето си скромно мнение, мои си мисли и изобщо не могат да претендират да имат нещо общо с мнението или възгледите на Професор Толкин...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите