|
В отговор на:
По-добре да имаме 10 малки общности,които накрая да се обединят отколкото една голяма,която в даден момент да се разцепи на 10 малки.
Тъкмо в тая насока току-що писах и аз в постинг малко по-нагоре - оценявам, че това е по-добрият вариант 
Иначе, не знам дали е необходимо да има по 2 клуба за всяко нещо. Аз не знам в някоя страна да има два Толкин клуба. Алтернативата е в ръцете на феновете, на всеки един - това исках да кажа. За нея не е нужно да се прави нов клуб, нужно е феновете вътре в клуба да дърпат нещата натам, накъдето им е интересно.
Все пак "отвътре" е маалко по-лесно - имаш официален статус, легален си, представляваш юридическо лице - някои врати се отварят така. А всичко "вътре" в клуба - дейността му, политиката му - зависи от конкретните хора, които съставят клуба.
Но пък може да си прав за самостоятелния път...
А Рин Еннор прави всичко необходимо феновете да знаят, че съществуваме. Съвсем не правим всичко необходимо да се харесаме на всеки - това е невъзможно и е предварително обречена кауза. С това имам предвид, че аз няма например да се хвана и да отделя време и нерви да организирам ЛАРП (без да харесвам ЛАРПа по принцип), просто защото на някаква публика от фенове би й било интересно да дойде и да посети моя ЛАРП. После тая публика няма да ме харесва и ще ме обвинява, защото не съм й организирала ЛАРП да дойде да си играе. Ето това не го разбирам 
Но ако в клуба има хора, които се интересуват от ЛАРП и искат да си организират, нека го направят - нали това също ще бъде инициатива, организирана от феновете на Толкин в България?
Рин Еннор не претендира за монопол, но е мислен така, че да е all inclusive - в историята на клуба сме откликвали на всякакви лични фенски интереси, имали сме дори официално създадени групи по Готварство (тия правеха страшен лембас!) и група за Разходки по едно време :) Т.е. в концепцията на клуба е да осигурява на феновете максимално широко поле за дейности - но те се осъществяват само тогава, когато има хора, които искат да се занимават.
А когато такива хора има, аз не разбирам предимството на това да са "отвън" вместо "вътре"... Освен някакъв странно разбран идеал за "независимост", който в случая би се изразявал по-скоро в аспекта "нищо не зависи от теб"... Защото ако си вътре, не си зависим, а си овластен - можеш да променяш, можеш да взимаш решения, да влияеш. Ако си вън, имаш тази възможност само в рамките на сформирала се за момента около теб група по повод конкретно събитие, което организираш - група, която се саморазпуска след събитието, т.е. каквито и решения да взимаш и дейности да развиваш "отвън", те не могат да имат дългосрочен ефект и не стават част от никаква традиция, не се вписват в ничия история, остават изолирани...
a wee little girl with a can of gasoline
|
Re: за роенето [re: VoodoRush]
