|
В отговор на:
Може би то4но това фалшиво усещане за елитарност и уникалност на някой хора тук ( а и от Риненор) пре4и най-много да сме едно.
Ей това наскоро и аз го чух. РинЕннор бил кофти клуб, щото сме били надути.
Ми аз не съм надута и съм член на РинЕннор.
Елитарност? Уникалност? Къде го това усещане, кой го излъчва, кой е елитарен и уникален, аз ли? Галадриел ли? Мордред?
Ми ние сме шепа хора, и просто сме хората, които правят неща. Имаме самочувствието, че сме свършили нещо, че сме направили някакви събития, на които на съществата им е било приятно да дойдат. Това не е надутост. Нека всеки който иска да помага, да дойде и да почне да помага - клуб Рин Еннор е отворен за нови членове, винаги е бил. Аз също не разбирам защо, при положение че клуб на Толкин съществува, феновете на Толкин се събират да си правят алтернативни клубове. Може ли някой да ми обясни, защо, след като иска да е член на някакъв клуб, не е член на Рин Еннор? Членския внос ли е проблемът или другаде? Ние ли сме противни, или сме чумави, или сме някакви... де да знам... гадове? 
Мене ми е едно чоглаво на тая тема от много време. Рин Еннор е направил необходимото, за да знаят феновете, че съществува. Нали знаете, че съществуваме? И винаги посланията ни са били недвусмислено в посока да не се цепи фендъма и да не се конкурират различните групи фенове. И ние да не сме конкуренция на никого, щото сме за всички. А вместо да сме за всички, ставаме някакси... за никого. За нас си.
Никога не сме искали да се затваряме. Вие ни затваряте. Мислите си, че сме нещо отделно; нещо дето не е за вас; някакъв друг клуб - приятелски, съседски - не конкурентен (щото сме се постарали), но друг.
Вярно, че имаме организационни трески за дялане, ама шепа народ сме, и ни се изхабява и ентусиазмът, и идеализмът, и понякога теглим майната на всичко. А ако някой мисли, че нещо не правим като хората, или имаме кофти приоритети, или имаме кофти поведение - ми не е ли най-лесното да стане член на клуба и да почне да променя нещата, да внесе своите си идеи, да накланя решенията към своите си приоритети, да помага в организирането така, че да се движат по-добре нещата?
То не е лошо по принцип хората да си правят клубове и да си се събират, ама както каза Граха - добре ни е поотделно, а колко по-добре може да ни е заедно?...
В отговор на:
-не искат да се натрапват
-смятат, 4е сме някакви тотално ерудирани толкинолози
Как така да се натрапват? Ми че ако не е станало ясно, то да поясня изрично, че фендъма има въпиюща нужда от хора с достатъчно ентусиазъм, които да правят нещата да се случват. Всеки е добре дошъл, всяка помощ е ценна, чакаме с 4 очи някой да дойде и да каже - ей, пичове, аз искам да ви помогна, или: искам и аз да участвам; или: аз ще направя това и това. Добре че са Граха и Аданедел тука, да сложат по едно рамо... А на Грах направо й завиждам за бликащата енергия, която има и влага за общото добро - но останалите какво, ще стоите и ще чакате тя да организира и следващия семинар, и по-следващата дискусия, и сетнешния купон? Ще дърпа дърпа известно време, пък ще се умори или ще й писне, като е все тя. И Рин Еннор преди време беше все умрял откъм дейност, щото никой не вярваше, че има смисъл нещо да се прави... докато дойде Галадриел и взе да тегли клуба на буксир, със собствени сили и собствено време, докато увлече покрай себе си и други да помагат. Ама не може все един човек да изнася всичко на гърба си. За никакво натрапване не може да се говори, напротив, свежите сили ги мечтаем и чакаме и търсим, като капки роса в пустинята, трябват ни...
Ерудирани толкинолози, казваш? Ми някои са, нали те са интересните хора, които можем да питаме и да научим нещо ново и интересно от тях? Какво плашещо има в това, че има хора, които знаят много? Що за реакция - да си спретнем алтернативен клуб, на хората, дето не знаят много, щото иначе ще се потискаме ли, какво?
А и нали всеки "ерудиран толкинолог" се размазва от кеф да препоръча нещо за четене на някого, който търси; да обясни нещо; да разисква някаква по-нестандартна тема?... Нали свежите идеи и на него самия така ще му дойдат - не в застоялото блато, а от притока на свеж въздух?
Извинете ме за горчивия тон, ама тъпо ми е, че едно сме си мислели, а друго става; и понеже не я разбирам цялата ситуация, гледам да не мисля за нея, щото в крайна сметка всеки е свободен да се сдружава в клубове, както намери за добре...
a wee little girl with a can of gasolineРедактирано от Loretta на 27.08.04 17:47.
|
за роенето [re: SMAUG]
