Садор още не е виждал наистина стар елф :)))

А и едва ли и самите елфи тогава са предполагали как ще оклюмат :/


Намерих цитата, заради който съм си мислила тези неща:

.....елфите остават тук чак до края на дните и тъкмо затуй обичта им Земята е тъй дълбока и скръбна, а с дни и години става все по-печална. Защото елфите не умират, освен ако бъдат погубени или сами повехнат от скърби (тия два вида привидна скръб са им присъщи); нито пък старостта ги лишава от сила, макар и да ги наляга умора подир десет хиляди века живот; ако ли все пак умрат, сбират се в чертога на Мандос, откъдето могат понякога да се завръщат. Но синовете човешки умират наистина и напускат света; затуй ги наричат Гости или пък Странници. Смъртната участ им е дарил Илуватар и понякога даже Великите им завиждат в час на умора...



....the Elves remain until the end of days, and their love of the Earth and all the world is more single and more poignant therefore, and as the years lengthen ever more sorrowful. For the Elves die not till tile world dies, unless they are slain or waste in grief (and to both these seeming deaths they are subject); neither does age subdue their strength, unless one grow weary of ten thousand centuries; and dying they are gathered to the halls of Mandos in Valinor, whence they may in time return. But the sons of Men die indeed, and leave the world; wherefore they are called the Guests, or the Strangers. Death is their fate, the gift of Iluvatar, which as Time wears even the Powers shall envy.



Всъщност на английски ми звучи много по-описателно - не просто са се уморили, а направо са се изхабили, износили. (Абе казваха ми, че английският е богат, ама аз като се задърпах...)

Обичай съдбата си