Хах! Ама точно снощи, като пренесох разговора оффлайн, понеже ме вълнуваше все още откритието за Ам-Гъл, изникна отнякъде сравнението с Юда...

Та така, аналогия между двамата.

Първо, и на двамата не можем да им дадем кредит за това, че нещата се случват така, както в крайна сметка трябва да се случат. Защото и двамата не го правят от добри намерения, а те са съществено важни.
Ако Ам-Гъл не отхапе Пръстена, Фродо става Lord of the Rings.
Ако Юда не предаде Христос, няма разпъване, няма умиране за изкупление на греховете, няма Нов Завет с Бога, скрепен от смъртта на Сина Му.
Така че и двамата изпълняват важна функция, само че не понеже са искали, видиш ли, да свършат добра работа. Затова не можем да ги реабилитираме на това основание.

Как умират.
Ам-Гъл според мен умира доволен. Той е получил това, което е искал и търсил цял живот. Вярно, умира в тъмнина. Но пък без терзания. Душицата му толкова се е свързала с Безценното, че вече не е цяла без него. В тоя смисъл Ам-Гъл умира, получил своята цялост, макар и в Злото. Това май си е пак нещо. Искам да кажа, може като умре, да отиде в Ада (не че има, ама евентуално), но поне няма да се влачи цял живот в постоянния земен ад на раздялата му от Безценното.
Юда, обратно, умира разкаял се, осъзнал се, поради което - в невероятни терзания. По всички християнски принципи разкаялият се грешник има право да получи опрощение от Бога, и Бог му го дава, защото е добър. Даже ако си припомним за блудната овца, Бог дори предпочита разкаялите се грешници пред тези, които винаги са били праведни. Има си някаква слабост към тях.
Юда обаче не получава душевен мир от разкаянието си. Напротив, осъзнаването му разкъсва душевността му и го подлага на неимоверни мъки. Един вид, целостта му е нарушена. В такова гранично състояние никой не би могъл да издържи дълго. Самоубийството му идва логично - той иска да спре мъките.
Оттам нататък не знам дали покаянието му все пак му е донесло спасение на душата след смъртта, или не. На това отгоре грехът на самоубийството категорично му захлопва портите на Рая, така че той няма шанс за там. Въпросът ми е, ако Юда не беше се самоубил, имаше ли шанс да му се прости предателството и да спаси душата си? Според мен християнството учи, че да. Всъщност не казва ли и самият Христос, още предварително, че му прощава? Не съм сигурна как беше...

a wee little girl with a can of gasoline