ако ще си говорим защо все пак съществува арда - доста съм сигурен, че някъде в айнулиндале има реплика на еру към айнурите от рода "тва напраихте, на гледайте си го сега, хак да ви е...". един вид - не ме слушахте и ся си сърбайте попарата. звучи си почти като измиване на ръцете.

можем спокойно да изспекулираме, че зло в контекста на айнулиндале = дисхармония; добро = хармония = красота. и като вземем предвид че "всяка песен извира от мен и никой не може да я променя по своя воля" излиза че Доброто = "Доброто _на Еру_". щото спокойно може да има друга прекрасна песен, която обаче да е дисхармонична с мелодията на Еру, ерго дисхармония-грозота-Зло.

иначе, без да изпадам в дълбоки еологични залитания, има два варианта:
- източник на злото е самият еру (тука толкин като католик може и да не се съгласи, но пък всеки манихеец или друг дуалист ще е в свои води), щото от неговата мисъл са сътворени айнурите, в частност мелкор. свободната воля си е свободна воля и бисквитите с ванилов крем са си бисквити с ванилов крем, но самото допускане на съществуване на дисхармонията се крие във фундаменталното несъвършенство на айнурите. те пък са плод на Ерувата мисъл, а несъвършенството е не-добро. следователно еру дава плод на не-добри неща. умишлено или не - източникът е той.
- злото си съществува в пустотата отделно от еру и мелкор някак го е поприхванал, въпреки цялото си айнурово съвършенство. напълно възможно, но пък никак не е убедително.