Аз не говоря за спасение тип "останал зъл поради замисъла на Създателя" - мерси от такова спасение!... То от тая гледна точка Зло не може изобщо да съществува, щото всичко е по замисъла на Създателя.
Аз не споделям такова виждане, защото то твърде оневинява съществата, способни на разумен избор. Лишава ги от отговорност. Такава теза предполага, че никой за нищо не е виновен, че винаги, каквото и да правим, сме прави.

Та за Ам-Гъл, говоря за простичкото лично спасение: възстановяване на нормалността, връщане на надеждата, излизане от сянката, в която живее от дълги години...
Да цитирам Мардил от предишната дискусия, която посочваш: Това, че Ам-Гъл без да иска се оказва ключова фигура, въобще не го прави герой.
Съгласна съм с това. Не го прави герой, защото не е негова заслуга, не е съзнателно направен избор, за който Ам-Гъл носи съответната отговорност.

От гледна точка развитието на историята, един зъл Ам-Гъл разбира се върши много по-добра работа от един свестен такъв.
Затова казах, че повествователно изборът на Толкин е оправдан и го разбирам.
Не разбирам обаче моралното и философско послание на това... Единственото разкаяло се същество в цялата история на света, и толкова бързо - измамено отново, крехката му надеждица - попарена, слабото му доверие - наказано, изгубено. Толкова е трагично!

a wee little girl with a can of gasoline