Приятелю ,трябваше да уточниш ,че според Учителя Ваклуш:
"Злото е нееволюирало добро" - не значи,че хронологически първо е било Злото или Доброто. Това е просто смяна на переспективата - Злото както трябва да се възприема от истинското Добро, защото аз да кажем не мога да приема,че в името на Доброто може да се убива примерно. Нещо не ми се вързва никак.
Та това си е пак старата Исусова идея за всеопрощението, до което се стига трудно и тежко, но казана по нов начин.
Така поставено еволюционно разбираш, че всъщност Злото си е неразделна част от Доброто - щом има едното- има и другото.
На семинара подхвърлих точно тази идея- за жалост не остана време двамата да ми отговорят- че Злото си е позитивно по своя характер, тъй като е неотделима част от Доброто. Сблъсъкът на двете ражда Развитието!
Та в този смисъл ,приятелю Sabbath, има една източна мъдрост (знам,че се интересуваш) ,че Злото вързва душата с железни вериги, а Доброто -със златни. Тоест от гледна точка на кармата - стореното Добро е също толкова обвързващо за душата, колкото и стореното Зло.
В този смисъл обожествяването е издигане над сблъсъка Добро-Зло. И именно това се е опитал да каже Ваклуш Толев.
BTW тази мисъл щеше да е мотото на така и ненаписаното ми есе.:))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите