сега, разбирам прочовешкия ти "патриотизъм", който може би в случая е по-правилно да се нарече видовизъм, но ситуацията не е толкова еднозначна, както се опитваш да я представиш :)

Може би покоят означава смърт, но това е само ако дефинираме животът като движение. Проблемът с такова определение е, че всеки вир или поточе се класира за живо същество при него.

Не съм много съгласна, че елфите се опитват да запазят статуквото в Средната Земя. Как ни е предадена историята: елфите биват отведени в Неумиращите земи и живеят сред самите богове, част от тях обаче чувстват нежелание към тази доминация на валарите и по повод на случката с феаноровите творения демонстративно късат връзките си с валарите и заминават за Средната земя, която за тях е преди всичко едно свободно пространство за заселване и за "живот по собствени правила".
Това показва, че част от елфите жадуват промяна.
Историята обаче се усложнява неимоверно както с родствените взаимоотношения между самите изгнаници, така и с отношенията им със заварените роднини - сивите елфи, а и в ситуацията на постоянна война с Моргот. Покрай всичко това не само, че не им остава време да си построят Новия Елфически Световен Ред, ами по някое време се пръкват и хората и също се включват в уравнението.
Цялата първа епоха се представя от Толкин като една трагична грешка, основно предизвикана от младостта и неуравновесеността на елфите.
Не знам дали от чувство за симетрия, но историята на Втората Епоха е абсолютно същата, само че отнесена към хората. Толкин заклеймява жаждата за власт и надмощие - неслучайно архизлата сила в неговия свят е Мелкор - Онзи който се въздига със сила, нещо което на по-прост български можем да си преведем като Онзи който се налага със сила (The Dominator както се казваше архизлодеят в една друга несвързана с Толкин поредица); за Галадриел пък знаем, че тя тръгва с нолдорите не толкова заради силмарилите, а заради собственото си желание за власт над собствено кралство в Средната Земя, точно затова и подвигът й при отказа на пръстена е толкова голям - в един момент тя вижда към какво я водят всъщност желанията й и се очиства от тях; да не споменавам пък самия пръстен, който в Третата епоха е материалния израз на злото и по същество представлява именно инструмент на абсолютната власт.

Но да се върнем на елфите и промяната. Промяната е много разтегливо понятие. Даже прекалено разтегливо за да го ползваме като достойнство. ОК, хората внесли промяна в пейзажа, но то, с извинение, като във вица - да се бяха иза**ли на Червения площад, пак щеше да е промяна в пейзажа. Промяната (според мен) не може да бъде основно благо като самоцел, просто защото всяка промяна е или безцелна, или добра/лоша спрямо дадена цел. Да се превръща промяната сама по себе си в цел ми се вижда някак безмислено.

Що се отнася до това дали елфите са се предали и са "загинали" - мисля, че има много да се спори тук. Първородните просто не са били щастливи в Средната Земя, според мен. Валарите са им казали, че в Аман им е мястото, те не са им повярвали, пробвали са се да живеят в Арда, но накрая са разбрали, че Валарите са били прави през цялото време. Според мен, елфите си заминават понеже са твърде добри - ако не бяха, щяха да развъртят един ми ти геноцид за чудо и приказ на всичко що не е елф, докато не изчистят Средната земя от всички други раси, и после щяха да си направят елфическия рай. Те обаче не правят така, не могат да си позволят целта да оправдава средствата, а и просто изпускат момента (макар че, аз все още си мисля, че с 2 контрола леголаси, цялата Арда е в краката ти :)) ).
Накрая, след като виждат, че хората са полузагубена кауза да се превъзпитат, а орките се надигат и въобще нищо не е както трябва... мисля, че репликата на Тринити го описва най-точно: I don't have time for this shit. (Което според мен е много тревожна мисъл, имайк впредвид, че я изрича безсмъртен. Може би, все пак човешката цивилизация Е изгубена кауза :})

Накрая елфите са си казали просто "Писна ни вече, отиваме сред хора, които ни разбират и, с които можем да общуваме. Screw YOU guys, we're goin' home!", но това не е смърт, това е по-скоро разделяне на клубове по интереси. Виж и действителния пример - ние си гворим за Толкин тук, а не в клуб Фантастика, Фентъзи или, пази боже, Литература. За клуб Литература ние може и да не съществуваме или да сме мъртви (още повече по твоето определение за застоя - понеже сме се застояли на една единствена тема и един единствен автор вовеки веков), обаче не вярвам някой в този клуб да се съгласи с това. Същото са направили и елфите - отишли са там където ще им е приятно да бъдат каквито са без да пречат на другите да правят същото. Говорим си за идеали, значи. :)

Hi-ho, hi-ho, it's hand grenades I throw...